Решение № 1599 от 14.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М сървисис ЕООД гр. Бургас, подадена чрез адв. В. Венелинова, срещу Решение 2021/20.12.2021г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело 616/2021г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства и доказателствени средства за реалност на извършените доставки. Иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира заплащане на разноски в размера на платената държавна такса. Ответникът - Директор на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в писмени бележки, подадени от юрск. Т. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първа инстанция е бил ревизионен акт /РА/ Р-02000220001554-091-001/20.11.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, обжалван и потвърден с решение 37/19.02.2021г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С РА в тежест на ревизираното дружество М Сървисис ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 3088,80лв. за д.п. м.01.2020г. и 5220,40лв. за д.п. м.02.2020г., както и лихви върху тях. Установените задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 94/24.01.2020г. с предмет на доставката - шоколадови бонбони Pralines 140g и по фактура 99/19.02.2020г. с предмет на доставката - чипс малък, издадени от Ренесанс трейдинг ЕООД. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на органа по приходите за липса на реалност на доставките на стоки, обективирани в двете фактури. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не е доказано предаване на вещите, не намира за представени приемо-предавателни протоколи и транспортни документи. Позовава се на ненамирането на доставчика за извършване на насрещна проверка и обстоятелството, че същият има служители на длъжности в сферата на строителството, които обстоятелства обосновават знанието или задължението за знание на РЛ, че сделките са част от данъчна измама. Обжалваното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно. Наличието на доставка е предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали стоките са действително предадени на получателя е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В случая, както е приел от фактическа страна и първоинстанционният съд, не е спорно редовното осчетоводяване и деклариране, нито извършеното плащане. В тази връзка е налице и прието заключение на ССчЕ. Двете процесни фактури са редовни от външна страна и съдържат всички необходими и съществени реквизити. Необосновано съдът е счел, че липсват двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към фактурите. Страни по тях са търговци по смисъла на чл. 1 ТЗ, което ги дефинира като търговски и обуславя приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която сочи, че действията, извършени от лице без представителна власт от името на търговец, се считат за потвърдени, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Поради това без значение за дължимата преценка е кое точно лице е подписало частния документ от името на търговеца, след като последният не се е противопоставил. Представени са доказателства и за предшестващи търговски взаимоотношения между страните. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, изводът е за настъпило прехвърляне на правото на собственост при индивидуализация на стоките в момента на приемането и предаването им. РЛ е с основен предмет на дейност - търговия на едро с пакетирани стоки и шоколадови изделия, налице са данни за нает склад и регистриран ЕКАПФ. Транспортирането на стоките по двете фактури е дейност, която дружеството не е твърди да е извършвало, поради което и не представя доказателства в същия смисъл. Стоките по двете фактури са заведени и надлежно осчетоводени като според заключението на приетата експертиза са налице данни за последващи доставки със стоки със същите наименования, но записванията в предоставените на вещото лице счетоводни справки не дават възможност за категоричен извод за пълна идентичност. Не е извършена насрещна проверка на доставчика, тъй като същият не е открит и не предоставя информация. Липсата на данни за наличности на стоките при доставчика или на данни за редовността на неговата счетоводна отчетност, за притежавани или наети транспортни средства не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11 фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл. С оглед на изложеното касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доставка на стоки и услуги и оттам за наличие на предпоставки за отказ от право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за необосновани и незаконосъобразни. Като е потвърдил РА, явяващ се незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА като незаконосъобразен. Не е налице хипотезата на чл.70,ал.5 ЗДДС, поради което и поради липса на други установени пречки и при наличие на останалите положителни предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, не са налице основания за доначисляване на ДДС на дружеството за ревизираните данъчни периоди. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта на присъдените разноски в полза на приходните органи. Не се присъждат разноски в полза на дружеството за първата съдебна инстанция, тъй като не е заявена претенция за присъждане на такива в хода на делото, не е представен списък на разноски. Присъждат се разноски за касационната съдебна инстанция в полза на касатора в размер на 72лв., представляващи заплатена държавна такса, така както е претендирано от процесуалния представител на дружеството. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение