Решение № 3665 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2013 г.

Решение № 3665 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието против решение № 2271 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7656/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № Л - 5029/02.07.2012 г. на същия административен орган, с която на Иван Дуков Костадинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Костадинов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража главният директор на ГДИН прекратява служебните правоотношения с държавните служители, назначени на длъжности, за които се изисква средно образование. Аргументирани и в съответствие със закона са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в нарушение на нормативно установената форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). В акта не са описани конкретни действия или бездействия, извършени от служителя, несъвместими със заемането на държавна служба и в противоречие с цитираните морално етични норми на поведение. В заповедта е посочено, че на 01.05.2012 г. около 19.00 часа полицай Костадинов, надзирател в затвора в гр. Бургас, при качване в собствения си лек автомобил, паркиран близо до сградата на затвора, е задържан от служители на сектор "ООМЛС" на 01 РУП - Бургас, като при извършените процесуално - следствени действия в автомобила са намерени две пликчета с амфетамин. Пакетче с това вещество е открито в автомобила на Костадинов и в деня на освобождаването му, при повторна проверка от органите на МВР. Прието е, че обстоятелството, че в лекия автомобил на полицейския служител са намерени наркотични вещества е станало обществено достояние и е направен извод, че поведението на Костадинов противоречи на чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието и уронва престижа на службата. По тези причини поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. При тези данни правилно от страна на съдебния състав е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Костадинов, уронващи престижа на службата. Посочени са задържането на служителя от органи на МВР, както и обстоятелството, че в автомобила му са открити наркотични вещества, но не и действия или бездействия на Костадинов, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащи общовалидни морални норми, водещи до накърняване на престижа на полицейската институция. За да обосноват изводите за тежко дисциплинарно нарушение, както задържането, така и обстоятелството, че в автомобила са намерени наркотични вещества, следва да са последица от определени действия или бездействия на служителя например по тяхното придобиване, разпространение, употреба, държане и др., а в случая подобна връзка не е установена. Не са изложени и факти за начина, по който тези субстанции са попаднали в автомобила на служителя, за да се направи извод, че именно той, със собственото си поведение е допуснал това. В случая това не е направено, поради което в акта, а също и в предхождащите издаването му документи (обобщената справка на дисциплинарно - разследващия орган) не са изложени факти, очертаващи допуснатото нарушение. Заповедта е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 230, ал. 3 от ЗМВР от страна на дисциплинарно - разследващия орган не са предприети действия за установяване на дисциплинарното нарушение. Констатациите в обобщената справка не изясняват поведението на служителя, а описват задържането на Костадинов и обстоятелството, че в автомобила му при две последователни проверки втората, от които е направена след престоя на автомобила на служебен полицейски паркинг са открити наркотични вещества. Освен това не са предприети действия за изясняване на твърденията на служителя, направени в писмените възражения от 06.06.2012 г. относно възможността веществата да са оставени в автомобила от трето лице. По този начин в нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена и наказанието е наложено без да са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая и без да са изяснени релевантните факти. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и описаните по-горе формални несъответствия с изискванията на закона са съществени, тъй като ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител, който фактически не е известен за причините, поради които е санкциониран. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а това обосновава и извод за издаване на заповедта в противоречие и с материалния закон. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН, с които се уронва престижа на службата. В случая факти, очертаващи конкретно поведение на Костадинов, което да се квалифицира по този начин не са изложени, а липсват и доказателства в този смисъл. При липсата на конкретни факти, сочещи на действия на служителя, извършени в противоречие с етичните правила за поведение, изводът за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина представлява само предположение, а не констатация за действителна дисциплинарна простъпка. Това налага заключението, възприето и от административния съд, че заповедта е постановена, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя - нарушение, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Възражението на касатора за неправилно прилагане на закона с оглед Тълкувателно постановление № 3/2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, е неоснователно. Постановлението тълкува нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.), поради което не може да намери приложение в настоящия случай. Освен това, както се посочи по-горе, в разглежданата хипотеза пороците на издадената заповед не са свързани с моралната оценка на извършеното от Костадинов, а с невъзможността да се установи, какво точно е извършил или не е извършил полицейския служител. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,