Решение № 5934 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 119/2010 г.
ВАСI отделение05.05.2010 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 582 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2340 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5934 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 119/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Полимери БГ " ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Галин Ангелов Филипов срещу решение № 582 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2340 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, подадена срещу РА № 03002054 от 14.8.2006 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 735 от 9.10.2006 г. на директора на Д"ОУИ" Варна за определени на дружеството данъчни задължения за м. 10.2005 г. и лихви. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и да се постанови признаване на право на данъчен кредит. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил РА № 03002054 от 14.8.2006 г. на ТД на НАП варна, потвърден с решение № 735 от 9.10.2006 г. на директора на Д"ОУИ" Варна за определени на дружеството данъчни задължения за м. 10.2005 г. и лихви, поради непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит за посочения м. 10.2005 г. в размер на 3345,43 лв., ведно с начислените лихви по фактура № 521/26.10.2005 г., издадена от "Гепард 2000" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е приел, че в процесната фактура са посочени дължимите на доставчика суми, но без да са посочени данъчните основи и на тази база начисленият данък не съответства на сумите и не отговаря на законовата ставка от 20%, поради което не били изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Решението е правилно. Съдът е направил анализ на доказателствата и е извел законосъобразни изводи. Установено е, че касаторът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Гепард 2000" ЕООД, с предмет на доставката - МПС марка "Пежо, модел Боксер, вид-товарен, като стойността на фактурата е 14500 лв. с начислен ДДС в размер на 6245,43 лв. Представен и нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от същата дата - 26.10.2005 г. със застрахователна стойност на автомобила 7000 лв. За определяне на данъчната основа по доставките по прехвърляне на собственост върху МПС следва да е реда на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС - по-високата от данъчна основа определена по реда на чл. 29 от ЗДДС или застрахователната стойност на превозното средство. Данъчната фактура следва да бъде издадена по съответния ред и да изпълнява изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) - т. е. да се съдържат на отделен ред данъчна основа и ДДС. В процесния случай това не е било направено. поради което е била определена нова данъчна основа по реда на чл. 29 от ЗДДС и съответно допълнително е определен ДДС върху по-високата сума. Като е взето предвид, че сумата определена от органите по приходите и възприета от съда представлява разликата между начисления от доставчика данък и в размер на 6245,43 лв. и полагащия се такъв при данъчна основа на по-високата сума. При възникващи публични задължения, неплатени в срок, върху същите се дължи и лихва. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение