Решение № 1373 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП София срещу решение 9492/21.06.2024 г., постановено по адм. дело 2760/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен РА Р-22220218002122-091-001/05.03.2019 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1724/07.12.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика- София при Централно управление на Национална агенция по приходите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции и за държавна такса. Ответникът Я. А. И., гр. София, оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на акта. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но актът бил издаден в противоречие с материалния закон. Решението е неправилно. Фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, пр. 1 ДОПК /в редакцията й на ДВ бр. 94/15 г., в сила от 1.01.2016 г. / включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което имуществото на задълженото лице да е намаляло; 3. причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестността. От материалите по делото е безспорно установено, че ответникът по касация е бил управител на задължено съгласно чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК лице - ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД, на което са установени изискуеми публични задължения. За да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е необходимо да има причинно - следствена връзка между поведението на физическото лице като управител на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията, което е налично в случая. Събраните по делото множество писмени доказателства обуславят законосъобразността на приетото в оспорения акт, че са доказани предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице. От доказателството по делото се установява конкретното имуществено състояние на ревизионното дружество. Установена е също недобросъвестността на управителя, който чрез действията си умишлено е предизвикал невъзможност дружеството да покрие данъчните си задължения. Установено е и не се оспорва, че Я. И. е бил управител на ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД, считано от 20.02.2017 г. до 23.03.2018 г., като след този момент дружеството няма назначен управител и представляващ. Съгласно Търговския регистър, от 14.03.2019 г. /след издаване на процесния РА/ по партида на ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД е вписана промяна в управлението и представителната власт, като е назначен нов управител на дружеството - Ю. Г. М.. Видно от съдържанието на процесния РА, основание за ангажиране на отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е декларираното от ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД задължение за внасяне за м. 08.2017 г. в размер на 118 000,00 лв. Резултатът е формиран от включване в дневника за продажби на фактура 1/31.08.2017 г., с ДО 600 000,00 лв. и ДДС 120 000,00 лв. и включване в дневника за покупки също само на една фактура - 333/12.10.2016 г., с ДО 10 000,00 лв. и ДДС 2 000,00 лв., издадена от САЛЧЕВ И СЪДРУЖНИЦИ АД с ЕИК 176029190. Спорът е относно фактура 1/31.08.2017 г. с ДДС 120 000,00 лв., с получател САРТОРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД и с предмет: Договор от 20.11.2016 г. и Анекс 1 от 31.08.2017 г. Данъчните органи са установили, че между ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД /първа страна/, САРТОРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД /втора страна/ и КЕМ АНАЛИТИКАЛ СЪРВИСИС ЕООД /трета страна/ е подписан договор от 20.11.2016 г., с предмет предоставяне за срок от 6 години на право на ползване на едноетажно хале със застроена площ от 210,00 кв. м. /сглобяема стоманена конструкция тип FRIZOMAT/. С Анекс 1/31.08.2017 г. е променена финансовата рамка и задълженията на двете дружества, на които жалбоподателят е управител към датата на издаване на фактурата. Жалбоподателят е управител на ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД от 20.02.2017 г. до 23.03.2018 г. и на САРТОРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД от регистрирането на това лице до 03.07.2018 г. Към 31.08.2017 г. собственици на ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД са САРТОРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД и КЕМ АНАЛИТИКЪЛ СЪРВИСИС ЕООД, като управител на последното също е жалбоподателят. Фактура 1/31.08.2017 г. е издадена във връзка с договор и анекс, подписани между три страни свързани, чрез жалбоподателя. Данъчните органи правилно приемат, че фактура 1/31.08.2017 г. е издадена от ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД единствено с цел получаване на данъчно предимство, изразяващо се в ползване на данъчен кредит от свързаното трето лице САРТОРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД. Данъчните органи законосъобразно са приели, че след като жалбоподателят, в качеството си на управител на ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД, е включил в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м. 08.2017 г. фактура с невярно съдържание фиктивна доставка и то само с цел да осигури посоченото данъчно предимство на трето лице, то е налице укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Според посочената разпоредба, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Правилно данъчните органи са приели, че по принцип невярното деклариране е от естество да покрие хипотезата на укриване по смисъла на цитираната разпоредба. Правилни са съображенията на данъчните органи, че след като сумата не може да бъде събрана от основния длъжник, доставчикът ФРАКСИНУС КЕПИТЪЛ ООД, то се осъществява хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и се ангажира отговорността на управителя в настоящото производство. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател, на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 21 232, 94 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,