Решение № 7012 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2017 г.

Решение № 7012 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 187, ал. 1, във вр. с чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. Г. И. от гр. С. срещу решението по т. 1. от протокол № 29 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.07.2017 г., с което Г. В. У. - административен ръководител - председател на Специализиран наказателен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", е назначен на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, на длъжността "административен ръководител - председател" на Апелативен специализиран наказателен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблицата за определяне размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, считано от датата на встъпване в длъжност. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради приемането му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила на чл. 34, ал. 3, изр. 1 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ и на чл. 46, ал. 1 и 2, изр. второ от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власти, както и поради противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 169, ал. 1, изр. 2 и чл. 194б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. О. С. колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени становища, в които е изложил доводи за издаване на оспорения акт при спазване на административнопроцесуалните изисквания на чл. 171, ал. 1 и чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ и на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власти, и в съответствие с материалноправните изисквания на чл. 169, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗСВ. Заинтересованата страна Г. В. У. е оспорил жалбата в писмено становище и в писмена защита, съдържащи съображения за спазване на процесуалните изисквания за провеждане на избора на административен ръководител, вкл. за мотивиране съобразно критериите по чл. 194б, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗСВ и за съответствие с материалноправната норма на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ. При извършената проверка Върховният административен съд установи, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Подадена е в срока по чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, подлежащ на съдебен контрол. След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие за установено от фактическа страна следното: С решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СКВСС) по т. 9.1.1 от протокол № 14 от 04.04.2017 г. (обн. - в ДВ, бр. 31 от 18.04.2017 г.) е обявен конкурс за административен ръководител - председател на Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС).. О. И. - съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, и заинтересованата страна Ушев - председател на Специализирания наказателен съд, са заявили, че желаят за участват в процедурата за заемане на обявената длъжност и са представили изискваните документи от чл. 194, ал. 2 от ЗСВ. С решение по протокол № 24/29.05.2017 г. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СКВСС на основание чл. 194а, ал. 2 от ЗСВ е допуснала кандидатите до участие в избора за административен ръководител - председател на Апелативен специализиран наказателен съд. В административната преписка за всеки кандидат са приложени автобиографията му, единен формуляр за атестиране през 2015 г. с комплексна оценка "много добра", становище на Комисията по професионална етика към СКВСС, становище на Комисията по професионална етика към съответния орган на съдебна власт, концепция за работата като административен ръководител на Апелативен специализиран наказателен съд и други документи, които по преценка на кандидата имат отношение към професионалните и нравствените му качества. На основание чл. 194а, ал. 7 от ЗСВ двамата кандидати за административен ръководител са били изслушани от общото събрание на съдиите от АСпНС. В. от съставения протокол от проведеното на 23.06.2017 г. общо събрание, съдиите са изслушали двамата кандидати и са изразявали различни становища без общото събраните да се ангажира с подкрепа и предпочитание към един от двамата кандидати. С решение по т. Р-1., 1.1. - 1.4., от протокол № 30/03.07.2017 г. КАК към СКВСС е приела становище за притежаваните професионални качества от Г. В. У., предоставила го е на СКВСС и е внесла предложение за провеждане на избор в заседанието на СКВСС, насрочено за 18.07.2017 г. Съгласно становището на КАК към СКВСС, обосновано с анализ на професионалните качества на кандидата, липсват данни, поставящи под съмнение високите професионални качества на Г. В. У. спрямо длъжността, за която кандидатства. С решение по т. Р-1., 1.5. - 1.8, от същия протокол КАК към СКВСС е приела становище за притежаваните професионални качества от Р. Г. И., предоставила го е на СКВСС и е внесла предложение за провеждане на избор в заседанието на СКВСС, насрочено за 18.07.2017 г. След извършен анализ на професионалните качества в становището е прието, че липсват данни, поставящи под съмнение високите професионални качества на Р. Г. И. спрямо длъжността, за която кандидатства. В заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 18.07.2017 г., при спазване на административнопроцесуалното правило на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ е проведено събеседване в поредност първо Г. У., след него Р. И., по време на което всеки кандидат е представил концепцията си и е отговорил на зададените му въпроси. На въпроса какви са аргументите му, за да счита, че е налице изключение за назначаването му от ръководител на по-ниско ниво за ръководител на орган на по-високо ниво в съдебната власт, Г. У. е отговорил, че не му се иска отново да има провален избор за председател на АСпНС на фона на наболелите проблеми, които не е добре съдът да посрещне без ръководство. В Апелативен специализиран наказателен съд съществува недоверие на съдиите към ръководството, което произтича от нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата и на произволното попълване с трети член, без обективни критерии, на един от постоянните състави. Кандидатът се е позовал на капацитета и опита си не само като председател на Специализирания наказателен съд, но и като заместник на административния ръководител на едно от най-големите и проблематични съдилища в България - Софийския районен съд. Изразил е лично мнение, че когато единият кандидат има очевидно предимство във всяко едно отношение за заемане на дадена позиция, то изключението по чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ следва да се приложи, защото такъв е духът на закона. Самият той е лично запознат с всеки един съдия от АСпНС и работата му, тъй като е в СпНС още от създаването му и като председател на съда е чел всеки акт на АСпНС, а освен това е работил като въззивен съдия в Софийски градски съд. На въпроса каква е нейната мотивация да участва отново в процедурата за избор на председател на АСпНС, след като в предишната процедура през м. януари 2017 г. е събрала минимална подкрепа, Р. И. е заявила, че работи в АСпНС от създаването му, била е и. ф. председател, чувства се професионално и емоционално ангажирана и свързана с хората от съда и решението й да се кандидатира е формирано у нея от осъзнатата необходимост за реформиране на този орган на съдебна власт чрез качествени промени в неговото администриране. Тя познава директно и отвътре процесите на функциониране на този нов за системата на българското наказателно правосъдие правораздавателен орган. Чувства персонална съпричастност към натрупаните през годините проблеми, породени от загубата на доверие към административния ръководител при упражняване на управленските му компетенции, създадени съмнения за коректно прилагане принципа на случайно разпределение на делата, за липса на обективност и прозрачност. Апелативен специализиран наказателен съд разполага със собствен, вътрешен ресурс да се справи със създаденото напрежение за нормализиране отношенията в колектива. Отправна точка и цел на нейната концепция е гарантиране институционалната независимост на съда и повишаване на обществено доверие чрез утвърждаване на нов модел на добро и отговорно управление посредством механизмите на професионално самоуправление от страна на съдиите, възстановяване и утвърждаване на диалога, колегиалност, сближаване на различните позиции при съхраняване на персоналното и професионално достойнство. Към жалбата е приложен протокол от 07.07.2015 г. от среща на съдиите от АСпНС и СпНС с Председателя и Зам. председателя на Върховния касационен съд, проведена по повод проблемното функциониране на създадените през 2011 г. специализирани съдилища от гледна точка на влошените им професионални взаимоотношения и негативни практики при упражняване на въззивния инстанционен контрол. Както съдия Илиева, така и съдия Ушев, са участвали в срещата и са изразили личните си позиции и виждания за преодоляване на институционалните проблеми. След проведеното събеседване членовете на СКВСС са пристъпили към подробно и продължително обсъждане на професионалните качества на двамата кандидати. Изказали са се общо 7 членове на СКВСС, чиито становища се обобщават в две групи. Според едната група (по поредност на изказванията), която е подкрепила Г. У., изключението по чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ се налага от очевидно по-добрите качества на кандидата, дължащи се на изключително добрата му подготовка. Г. У. е отговорил конкретно, професионално и компетентно на всички въпроси, а като ръководител на Специализирания наказателен съд в продължение на години е показал диалогичност и много добри ръководни качества. Предвид влошените междуличностни отношения и напрежението сред съдиите и сред служителите в АСпНС, стигащи до скандали, не случайно Г. У. е сложил на първо място създаване на професионално коректни взаимоотношения, каквито е постигнал в ръководения от него съд. Проблемите - организационни, междуличностни и даже в правоприлагането, са изключително много. Нито един от кандидатите не може да бъде дисквалифициран по професионални или нравствени качества, но се дава предпочитание на управленския и административния опит на Г. У., който "ще бъде добра проекция за решаването на дефинираните проблеми, които са свързани с недобрите практики по организация на работа в Апелативния специализиран наказателен съд. ". Ако той бъде назначен, съставът на съда ще включва 12 съдии, което ще даде възможност за формиране на четири постоянни състава. Изключението се изразява в това, че първо, предходната процедура за избор на административен ръководител е била неуспешна и членовете на СКВСС не са подкрепили съдия Илиева, и второ, че съдия Ушев има добър управленчески опит, който е доказал като председател на Специализирания наказателен съд и който ще бъде необходим за работа в "конфронтационна среда". Според другата група (по поредност на изказванията), която е подкрепила Р. И., изключението по чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ ще е налице, когато кандидатът от същия или от по-високия съд не отговаря на изискванията на закона или бъде квалифициран като недостоен както професионално, така и организационно, така и личностно. С. И. е обективирала съпротивата си към някои недобри управленски практики в АСпНС. К. кандидат за административен ръководител тя покрива всички изисквания, а слабостите в работата на съда до момента не са неин негатив. Концепцията й по отношение на бъдещите идеи за управление дава много по-детайлни мерки в двете основни насоки: утвърждаване на съдийското самоуправление и подобряване публичния образ на АСпНС. Н. никакво основание за приложение на изключението по изр. 2, доколкото кандидатът от същото ниво отговаря на всички останали изисквания, разписани в изр. 1. Обърнато е внимание на необходимостта от излагане на мотиви, които да са действителни; които да са проверими и да се базират на фактите. Сравнението на качествата на кандидатите не представлява изключение, а от изказалите се членове на СКВСС в подкрепа на съдия Ушев не са чути "факти, обективни, които могат да бъдат проверими, защо е налице изключение в случая да се предпочете един кандидат, който не е в този съд. ". Визиите на двамата професионалисти как ще управляват съда по същество не се различават, а както управленският опит от по-ниска инстанция, така и липсата на административен опит, не представляват изключение по смисъла на закона. При проведеното гласуване е отчетен следният резултат: 5 гласа за Р. И., 8 - за Г. У.. Въз основа на резултата от гласуването е взето решение за назначаване на Г. В. У. - административен ръководител - председател на Специализиран наказателен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", на основание чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, на длъжността "административен ръководител - председател" на Апелативен специализиран наказателен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС". При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намери, че оспорените решения са издадени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. На основание чл. 169, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ за административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. В разглеждания случай и двамата кандидати изпълняват условията за високи професионални и нравствени качества, придобит статут на несменяемост, положителна комплексна оценка "много добра" или "добра" от последното периодично атестиране и неналожено през последните 5 години дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Ж. И. като съдия в Апелативния специализиран наказателен съд изпълнява и кумулативното условие към кандидата по чл. 169, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ да заема магистратска длъжност на същото ниво в орган на съдебната власт. Заинтересованата страна Ушев като административен ръководител на Специализирания наказателен съд не изпълнява това условие за назначаване. Ограничителното условие по изр. 1 на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ не е абсолютно. Разпоредбата на изр. 2 на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ допуска възможност по изключение за административен ръководител на орган на съдебната власт от по-високо ниво да бъде назначен съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. Няма спор, че съдия Ушев отговоря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 от ЗСВ. Спорът между страните е относно наличието на фактически предпоставки, обосноваващи "изключение" в хипотезата на чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, за назначаването на съдия Ушев, който е магистрат от по-ниско ниво, за административен ръководител на орган от по-високо ниво. Не намира нормативна опора становището, че изключение ще е налице само в случаите, когато в процедурата за избор не участват кандидати, отговарящи на изискванията по изр. 1 на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ. Ако замисълът на законодателя е бил такъв, то той би намерил израз в изричен законов текст. При тълкуване на вложения смисъл в понятието "изключение" по чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ следва да се съобрази точното значение на думата, връзката на тълкуваната разпоредба с други разпоредби на ЗСВ и с целта на ЗСВ (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). Изключение, допускащо отклонение от правилото на чл. 169, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, ще е налице при установени в хода на изборната процедура извънредни и в конкретиката им непредвидени от закона факти и обстоятелства от обективната действителност, които не биха могли да бъдат съобразени при формулиране на изискването по изр. 1 за позиция на кандидата за административен ръководител като магистрат на същото или на по-високо ниво в орган на съдебната власт. Наличието на такива факти и тяхното значение за преодоляване на императивното правило по чл. 169, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ ще следва да бъде преценено от гледна точка на интересите на правосъдието и на обществената необходимост от правна сигурност. За да се постигне прилагане на законовите разпоредби на чл. 169, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗСВ според точния им смисъл и разум, административнопроизводствената норма на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, издадена по законова делегация, поставя изискване решението на съответната колегия на ВСС, с което по изключение за административен ръководител е назначен магистрат от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, да бъде придружено от мотивирано описание на обективните обстоятелства и факти, наложили вземането му. Подзаконовото административнопроцесуално правило следва да бъде приложено във връзка със законовото административнопроцесуално правило на чл. 34, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, съгласно което при положително решение мотивите на взетото решение се черпят от изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Във връзка с доводите на жалбоподателката за нарушения на административнопроизводствените правила за провеждане на избора следва да се отбележи, че в закона липсват специални административнопроизводствени правила, предвиждащи извършване на преценка за "изключение" по смисъла на чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ на по-ранен етап от изборната процедура от постоянния помощен орган по чл. 37, ал. 3 от ЗСВ. Преценката за "изключение" се извършва единствено от компетентния кадрови орган след провеждане на събеседването по реда на чл. 194б, ал. 1 от ЗСВ, при приемането на решение по чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ. От приложения в административната преписка пълен стенографски протокол се установява, че мотивираното описание на обективните обстоятелства и факти, наложили прилагането на изключението по чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, се съдържат в становищата на трима изказали се члена на СКВСС. С. в края на 2011 г. Апелативен специализиран наказателен съд не е постигнал степен на институционална стабилност, необходима за ефективното и нормално функциониране на специализираното наказателно правосъдие. Причини от субективно естество са довели до недоверие на съдиите в ръководителите им, конфликти и недобра организация на работата. Отрицателните управленски практики, сред които се откроява проблемът с прилагането на принципа за случайно разпределение на делата и формирането на един от съставите, са породили напрежение и проблеми във функционирането на този орган на съдебна власт. От 2015 г., когато е проведена съвместна среща с Председателя на ВКС и Председателя на НК на ВСС, не е отчетен напредък в междуличностните отношения или в организацията на работата. Наложително е срочно предприемане на решителни управленчески мерки, насочени към създаване на ясни правила и прозрачност при разпределението и отчитането на делата, равномерното натоварване на съдиите, осигуряване на кариерното им развитие, ангажирането им с проблемите на управлението. С оглед данните за конфликтни отношения между първоинстанционния и второинстанционния специализиран наказателен съд е необходимо да бъдат взети мерки за постигане на колегиалност и доверие между съдиите от двете инстанции. Предвид специфичните и служебно известни на СКВСС негативи в организацията и работата на Апелативния специализиран наказателен съд, за да се постигне качество и ефективност на съдебната дейност, от административния ръководител се изискват усилия, решимост и управленчески капацитет в по-висока степен от обичайните за изпълнение на длъжността. Изброените по-горе обективни обстоятелства във връзка с проблемната обстановка в този орган на съдебна власт обосновават "изключение" по смисъла на чл. 169, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ, допускащо отклонение от правилото по изр. 1. С. У., който заема длъжност в орган от по-ниско ниво на съдебната власт, е с доказани управленчески умения, като едновременно с това е запознат с работата на въззивните съдилища и конкретно на въззивната инстанция в специализираното наказателно правосъдие. Без да се подлага на съмнение високият професионализъм на съдия Р. И., анализът на фактите насочва към извод, че съдия Ушев при конкретните условия би могъл да постигне по-бързо и успешно наложителните за нормалното функциониране на съда позитивни резултати, свързани с административната организация на работата, междуличностните и междуинституционалните отношения. Председателите на съдилища са длъжни да упражняват административно-управленческите функции на длъжността по начин, създаващ гаранции за ефективното функциониране на съда в служба на обществото. Назначаването по изключение на съдия от по-ниско ниво на орган на съдебната власт за административен ръководител на орган от по-високо ниво ще обслужи интересите на съдебната система, правораздавателната дейност и обществените очаквания за правна стабилност в специализираното наказателно правораздаване. По изложените фактически и правни съображения Върховният административен съд намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и без обективни данни за превратно упражнени дискреционни правомощия в нарушение на целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено искането на заинтересованата страна за разноски за адвокатско възнаграждение. При представен договор за направени разноски за правна помощ в размер на 2000 лв. следва да бъде разгледано възражението на жалбоподателката за намаляването им поради прекомерност при условията на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. Предвид обема на осъществената адвокатска защита, изразяваща се в изготвяне на писмена защита и явяване в съдебно заседание в едноинстанционно съдебно производство, заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лв. се преценява като прекомерно. На страната се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,