Решение № 10137 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2020 г.

Решение № 10137 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С. Шестаков (S. SHESTAKOV) [гражданство], чрез адв. Д. Тончев обжалва решение № 4/17.02.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 738/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу протокол № 32-326007/12.11.2019 г. на инспектор при ТД Дунавска на Агенция Митници, отдел "ПТРР", сектор Дунав мост 1. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценката на представената товарителница за международен автомобилен превоз и определяне мястото на разтоварване. Според касатора обстоятелството, че в незадължителния реквизит на CMR "Условия на изпращача" е посочена фирма със седалище в гр. Минск, Беларус, която е различна от страните по договора за превоз, не определя, че мястото на доставяне е в Беларус. Твърди, че в тази графа е посочена фирмата и седалището на логистично – спедиторската организация, чрез която е обработен превоза. Това не опровергава презумпцията по чл. 9 от Конвенцията за международен превоз на товари (CMR). Искането е за отмяна на решението. Ответникът – инспектор при ТД Дунавска на Агенция Митници, отдел "Пътни такси и разрешителни режими" – сектор Дунав мост 1 - Е. Найденова – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по съществото е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Русе е бил протокол № 32-326007/12.11.2019 г. на инспектор при ТД Дунавска на Агенция Митници, отдел "Пътни такси и разрешителни режими" – сектор Дунав мост 1, с който е не е допуснато продължаване на превоза и са иззети документите на превозно средство рег. № [рег. номер МПС] с водач С. Шестаков (S. SHESTAKOV), поради непредставянето на разрешително за международен превоз на товари за и от трета страна, изискуемо по чл. 19 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че протоколът е издаден от компетентен орган – митнически служител при ТД Дунавска на Агенция Митници, установил липсата на изискуем документ, свързан с извършването на превоза. От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" в отдел ПТРР съдът е приел, че издателят на оспорения административен акт разполага с правомощия по контрол на разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози, за преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация. От заповед № 3 АМ-841/03.12.2012 г., с която са утвърдени Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим и на основание чл. 35, т. 9 от Устройствения правилник на АМ, съдът е направил извод, че в случаи като процесния, когато на законово основание се задържат налични на борда на ППС документи за извършвания превоз, се съставя протокол. Посочил е задължителните документи, които следва да бъдат на борда на превозните средства съгласно чл. 19 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, сред които и разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международни договори и спогодби, по които България е страна. Като спорен съдът е определил въпроса относно наличието или липсата на разрешително за извършвания международен автомобилен превоз на борда на ППС с водач С. Шестаков. Приел е за безспорно установено по делото наличието на разрешително, даващо право за осъществяване на международен превоз на товар от България за Русия. От придружаващите товара документи, митническият орган е установил, че транспортът е до гр. Минск, Беларус, за който е необходимо друг вид разрешително – такова за/от трета страна, с каквото жалбоподателят не разполагал. От съдържанието на приложената в преписка товарителница за международен автомобилен превоз на товари – CMR, съдът е установил, че в кл. 3, "Разтоварен пункт" е вписан Русия, Московская област, г. Шелково, ул. Заречная, но в кл. 13 "Условия на изпраща", като и във фактурата, придружаваща стоката е вписано място на доставка СВХ № 06649 ТЛЦ Минск – Белтамож сервиз, Минская обл. Минский р-н, с конкретно посочен адрес, както и че стоката ще бъде представена пред митническите власти в Минск, Беларус, а не в Русия. При тези факти, съдът е приел за правилна преценката на митническите органи, че жалбоподателят не разполага с необходимото разрешително – за/от трета страна. В мотивите си е обсъдил твърденията, че осъществяваният транспорт е до Русия, а само седалището на фирмата получател се намира в Беларус и е приел, че противоречат на съдържанието на придружаващите стоката документи, според които условията на доставката по Инкотермс 2010 са "DAP Минск, Република Беларусь" т. е. превозът е уговорен до гр. Минск, Беларус и то до изрично посочен адрес, а не до адреса на фирмата получател. Според съда липсват каквито и да било данни, че стоката е с крайна дестинация Русия. Посочването на руски адрес като пункт за разтоварване не променя изводите, че в случая се касае за международен превоз на товар с автомобилен транспорт от България за Беларус с превозно средство, регистрирано в Русия. С тези съображения съдът е обосновал извод за законосъобразност за оспорения административен акт за задържане на ППС и документите му до заплащане на необходимото разрешително. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на приложената по преписката товарителница за международен автомобилен превоз на товари (CMR) 003112 съставена на 12.11.2019 г. относно мястото на доставка. Съдът в мотивите на обжалваното решение е отговорил на възраженията на жалбоподателя. Изводите му, че според условията на превозния договор мястото на доставка е в трета държава - гр. Минск, Беларус, за която представеното разрешително не се отнася, се подкрепят от доказателствата по делото – CMR, фактурата придружаваща стоката от 08.11.2019 г., TIR карнет. От придружаващите стоката документи е установено, че договорът за превоз е сключен при условие "DAP Минск, Република Беларусь" т. е. до гр. Минск, Беларус. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с чл. 6 и чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари. Съгласно чл. 6, пар. 1, б. "й" от Конвенцията необходимите инструкции за митническите формалности и други такива, са част от задължителното съдържание на товарителницата. Съгласно чл. 9 пар. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на превоза и предаването на стоката на превозвача. В случая условията на превоза "DAP Минск, Република Беларусь" са отразени в чл. 13 от CMR "Указания на изпраща (митнически и други обработки)". Доводите на касатора, че в тази графа е посочено само наименованието на логистичната фирма, организирала превоза са в противоречие с данните за мястото на доставка, посочени във фактурата, придружаваща стоката – на конкретен адрес в гр. Минск, Беларус, както и с данните за митницата, отразени в ТИР карнета – митница Минск. По изложените съображения изводът на съда, че в случая е необходимо разрешително за/от трета страна, е законосъобразен. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на борда на превозното средство следва да се намира разрешително, каквото се изисква по международните договори и спогодби, по които България е страна. Съгласно чл. 6 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за международни автомобилни превози, утвърдена с решение № 414 на МС от 9.10.1995 г., издадена от Министерство на транспорта и съобщенията, обн. ДВ бр. 42/23.05.2000 г., в сила от 25.11.1995 г. за всички превози на товари с транспортни средства, включително и превозите за собствена сметка, между договарящите страни, транзит през територията им, както до/от трети страни, с изключение на посочените в чл. 7, се искат разрешения. Превозът на строителни конструкции, не попада в изключенията по чл. 7 от цитираната спогодба. Поради липсата на необходимото разрешително, законосъобразно митническият орган е задържал превозното средство и документите до заплащането на такова, което видно от доказателствата по преписката, е сторено на 13.11.2019 г. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,