Решение № 5533 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 557/2013 г.

Решение № 5533 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 557/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Областен управител на Област Враца, обжалва Решение № 20/13.11.2012 г. по адм. д. № 425/2012 г. на Административен съд Враца с твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните съображения за това са, че решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДС и ЗУТ. Неправилно от страна на първоинстанционният съд е прието, че предмет на разпореждане са имоти публична държавна собственост, както и че е необходимо учредяване право на строеж по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗДС - с решение на МС. За посочените сгради е издаден Акт за частна държавна собственост. Доколкото не е налице забрана за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти- частна държавна собственост, няма законова пречка процесните сгради да бъдат предмет на продажба. В предмета на сделката са включени само сградите, без поземления имот. По отношение на процесните сгради не следва да се прилага реда на чл. 7, ал. 5 от ЗДС за учредяване право на строеж. Следва по отношение на тези имоти да бъде приложена разпоредбата на чл. § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според изложените в жалбата доводи решението е неправилно, поради което прави искане за отмяната му и вместо него ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което отхвърли като неоснователен подадения протест срещу заповедта на областния управител. "Жокер" ЕООД обжалва решението на АС град Враца, като счита, че то е незаконосъобразно и постановено в противоречие с чл. 7, ал. 1, чл. 7, ал. 5 от ЗДС, чл. 12, ал. 1 от ЗЗТ и чл. 54, ал. 2, т. 1 от ЗГ. Ответникът по жалбите - Окръжна прокуратура Враца не взема становище по тях. Представителят на ВАС в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на касационните жалби. Върховния административен съд намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими и подлежащи на разглеждане. По същество си жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството по адм. д. № 425/2012 г. на Административен съд Враца е било образувано по протест на ОП - Враца, срещу Заповед № 246/6.07.2012 г. на Областен управител на област Враца. Твърденията в протеста са били, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като сградите, предмет на проведения търг не са търпими по смисъла на § 16 от ЗУТ. Друго основание е, че имота, върху който са построени и върху който се отстъпва правото на строеж е публична общинска собственост и върху него не може да се учредява такова право. Съдът констатирал, че Със заповед № 247/6.07.2012 г., издадена на осн. чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 44, ал. 2 и чл. 48, ал. 1 от ЗДС, чл. 55, ал. 2 от ППЗДС, чл. 145 и сл. от АПК, протокол от 04.07.2012 г. на тръжната комисия, назначена със заповед № 206/29.05.2012 г. провела търг с тайно наддаване за продажба на имот, ЧДС, областния управител на област Враца е определил "Жокер" ЕООД, град Враца, за купувач на недвижими имоти - частна държавна собственост, представляващи: сграда № 12259.200.1.1 с площ 14,00 кв. м. и сграда № 12259.200.1.3 с площ 16 кв. м., ведно с отстъпено право на строеж върху имот № 12259.200.1 по кадастралната карта на град Враца, построени 1987 г., местн. Балкана, землище Враца, община Враца, актуван с АДС № 2754/18.05.2010 г. С обжалваното решение приел, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Всички установени факти по делото са преценени от съда в тяхната логическа връзка и последователност и са послужили за основа на формулираните правни изводи. Първият е, че съгласно представено удостоверение за търпимост № 556/07.04.2010 г. на гл. архитект на община Враца е видно, че сградите, предмет на оспорената заповед са построени в ПИ 12259.200.1 с трайно предназначение " горска територия", Туристически комплекс "Леденика" и са публична общинска собственост, съгл. АПОС № 198/13.07.2008. Това прави тези имоти изключителна държавна собственост поради и което съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДС те са изключени от гражданския оборот. Вторият е, че процесните имоти имат статута на защитена територия, поради и което попадат и под забраната на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗТ и е са режим на особена териториално устройствена защита. Третият е, че поземленият имот е и горска територия и съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 2, т. 1 от ЗГ правото на строеж в тези територии се учредява безсрочно или за определен срок от МС - за горски територии, публична държавна собственост и то само за обектите, изрично изброени в ал. 1 от същия текст, в които не се включват построяването на сгради за търговия, какъвто е настоящия случай. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта за определяне на купувач и одобряване на условията, при които да бъде сключена прехвърлителната сделка страда от толкова тежък порок, водещ до нейната нищожност и съответно да обяви тази нищожност. Така постановеното решение е правилно. В настоящото производство под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. На първо място се твърди, че процесните имоти са със статут на частна държавна собственост, поради и което не съществува забрана за разпоредителни сделки с тях. Възражението е неоснователно, тъй като от приложеното удостоверение за търпимост № 556/7.04.2010 г. на гл. архитект на община Враца е видно, че имота, върху който са построени сградите е публична държавна собственост, представляващ горска територия и имащ статута на природна забележителност. Имотите публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот, съгласно изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС. Отделно от това върху имоти, които са със статута на горска територия и природна забележителност, каквито са процесните, не може да бъде отстъпвано право на строеж. Такова право може да бъде отстъпвано само по изключение, в изрично определени от закона случаи, с решение на Министерски съвет, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или задоволяване на обществени потребности. Процесния случай не попада в тази хипотези. Ето защо напълно обосновани са изводите на административния съд, че нищожността на заповедта произтича от факта, че продаденият имот в неговата цялост съставлява публична държавна собственост, която с изричната разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗДС е изключена от гражданския оборот и съответно от разпоредителната власт на областния управител. Не се подкрепени и с доказателства твърденията на жалбоподателя за приложение по отношение на процесните имоти разпоредбата на § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ, доколкото не е установено по категоричен начин, че имотите са построени до 7.04.1987 г. В представения по делото АДС е посочено, че са построени през 1987 г., а за построяването им в предходен период има само твърдение в писмото на главния архитект на град Враца, без обаче тези твърдения да да подкрепени с каквито и да било доказателства. Решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Поради това следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение