Решение № 12700 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2016 г.

Решение № 12700 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. С. Г., вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Й. Г. - 4512" със седалище с. С., Благоевградска област, чрез пълномощника му адв. Г. Ю., срещу решение № 376 от 15 март 2016 г., постановено по адм. д. № 832/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед № 319/16 октомври 2015 г. на началника на М. Ю. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - началникът на М. Ю., чрез юрк. Т. С., е представил писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. А. съд Б. е образувано по жалба на Й. С. Г., вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Й. Г. - 4512" със седалище с. С., Благоевградска област, срещу заповед № 319/16 октомври 2015 г. на началника на М. Ю., с която на основание чл. 124б, ал. 1, във връзка с чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - търговски обект "смесен магазин", находяща се в с. С., ул. "Ц. К." .№.... Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта, като на търговеца е даден срок за отстраняване на наличните стоки в обекта. Съдът е приел, че в случая са били налице материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона за налагане на принудителната административна мярка, както и че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и в съответствие с целта на закона. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че при извършена на 07 април 2015 г. проверка в смесен магазин в с. С., стопанисван от ЕТ "Й. Г. - 4512", са намерени акцизни стоки - цигари, облепени с чужд (македонски) бандерол, както и цигари без бандерол, обозначени с надпис "Duty free sales only". След отказ на Районна прокуратура - Сандански да образува наказателно производство, на търговеца са съставени два акта за установяване на административни нарушения, въз основа на които от началника на М. Ю. са издадени наказателни постановления - № 300 и № 302/16 октомври 2015 г., с които на основание чл. 123, ал. 2 и 6 от ЗАДС са наложени имуществени санкции съответно в размер на 2000 лева и в размер на 4000 лева, отнети са в полза на държавата стоките - предмет на нарушението и едноличния търговец е лишен от правото да упражнява дейност в търговски обект - "смесен магазин", находящ се в с. С., ул. "Ц. К." .№... за срок от един месец. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Нормата е императивна, като принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя са наложени административни наказания за административни нарушения с две наказателни постановления. Следва да се отбележи, че при налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателните постановления. Административно-наказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка, какъвто е процесния, има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната отговорност. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че в заповедта за налагане на принудителната административна мярка не са събрани доказателства и не са изложени съображения относно осъществяване на нарушенията. Констатации за това се съдържат както в съставените актове за установяване на административно нарушение, така и в издадените въз основа на тях наказателни постановления. Неоснователно е и възражението на касатора, че наказателните постановления, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка, не са влезли в сила. С наказателните постановления е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца и именно това обстоятелство е обусловило и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Посочената разпоредба не съдържа изискване издаденото наказателно постановление да е влязло в сила, респективно неговия стабилитет е ирелевантен за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и административният съд. Наказателните постановления и оспорената заповед на началника на М. Ю. са наложени кумулативно така, както предвижда и нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,