Решение № 10299 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2010 г.
ВАСVI отделение30.07.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Отменя решение № 11 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 6013/2009 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него постановява: Отхвърля като неоснователна жалбата на "МЦ - ХVI - София" ООД гр. София против писмена покана изх. № 29-07-43/22.07.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10299 от 30.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 11 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 6013/2009 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на "МЦ - ХVI - София" ООД писмена покана изх. № 29-07-43/22.07.2009 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Осъдил е Столична здравноосигурителна каса да заплати на "МЦ - ХVI - София" ООД гр. София разноски по делото в размер на 450 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса с оплакване, че е неправилно и необосновано, моли да бъде отменено. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество за основателна. Решението на АС е неправилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е писмена покана изх. № 29-07-43 от 27.07.2009 г. относно възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за III и IV тримесечие на 2008 г., издадена от директора на СЗОК - гр. София, с която е задължено "МЦ - ХVI - София" ООД гр. София да възстанови сумата в размер на 3878,64 лв. Като основание за издаване на акта административният орган е посочил от фактическа страна - превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за III и IV тримесечие на 2008 г. (бланка МЗ - НЗОК № 4). Правното основание е обосновано с нарушение на сключения между страните индивидуален договор № 22-2300/2008 г. и определените с протокол регулативни стандарти за назначаване на направления с бланка МЗ-НЗОК № 4 за III и IV тримесечие на 2008 г. За извършената проверка по изпълнение на индивидуалния договор от страна на ИМП, контролните органи са съставили Финансов протокол № Ф-283/12.05.2009 г., в който са отразили, че за процесния период са извършени, отчетени и съответно заплатени над определените с РС направления за III тримесечие - 1575,90 лв. и за IV тримесечие 2302,74 лв. Административният орган е спазил разпоредбите на договора и, видно от таблицата към финансовия протокол, е приспаднал допустимото завишение от 10 %, както и такова от 15 % за компенсиране през следващо тримесечие. Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № ФВ-35/12.05.2009 г., подписна от представители на двете страни, в който е отразена като подлежаща на възстановяване сумата 3878,64 лв. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че не са спазени административнопроцесуалните правила за издаване на поканата. Счита, че след като членовете на Арбитражната комисия са на противоположни мнения, не е изпълнено условието на закона директорът на СЗОК за изложи мотиви по направените възражения на изпълнителя на медицинска помощ. Освен това органът се позовал на разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г., но не бил наложил санкция по чл. 238, ал. 3, т. "б" от НРД 2006 г., а писмената покана била издадена, без да бъде съобразен редът, предвиден в индивидуалния договор. Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е съобразил административно-процесуалната разпоредба на т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Предвидено е осъществяването на контрола по изпълнение на РС за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Цитираната подзаконовата нормативна разпоредба не противоречи на норми от по-висок ранг и следва да бъде прилагана от административните органи и от съда. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ (ИМП), се извършва също по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция, в какъвто смисъл са изложени мотиви в обжалваното решение. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти, като въпросът е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Същото е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009 г., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е отменена поради издаването й в нарушение на административния ред по чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г., следва да бъде отменено като неправилно. Съдът не е анализира основният релевантен факт, че броят на съответните бланки МЗ-НЗОК № 4 е строго определен от РС за III и IV тримесечие и са заплатени от бюджета на касата, с което дружеството е допринесло за причиняване на щета в посочения размер от писмената показа 3878,64 лв. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като бъде отхвърлена неоснователната жалба на "МЦ - ХVI - София" ООД гр. София срещу оспорения административен акт - писмена покана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,