Решение № 8875 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2010 г.

Решение № 8875 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от началника на Митница-Русе, чрез пълномощника юрк. Гергана Мутафова, срещу Решение № 42 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 365/2009 г. на Административен съд - Русе, осми състав, с което е отменено Решение № 347-0002Б/08 от 12.08.2009 г. на началника на Митница - Русе, потвърдено с Решение № У-347-0001Б/02.09.2009 г. на Регионална митническа дирекция - Русе и Агенция "Митници" - София е осъдена да заплати на "Захар био" АД, гр. Русе деловодни разноски в размер на 700 лв. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Русе е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Русе. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество - "Захар био" АД, гр. Русе, чрез своя процесуален представител адв. Симеонова взема становище, че решението на Административен съд - Русе е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Русе е отменил Решение № 347-0002Б/08 от 12.08.2009 г. на началника на Митница - Русе, потвърдено с Решение № У-347-0001Б/02.09.2009 г. на Регионална митническа дирекция - Русе, с което на "Захар био" АД са определени допълнителни митни задължения в размер на 5193,57 лв. мита и 1038,71 лв. ДДС, ведно със съответните лихви за забава. Съдът е описал много подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт - подаването на искане от страна на дружеството-жалбоподател /сега ответник по касация/ на искане за разрешаване на митнически режим "специфично предназначение за преработка на 8300 тона сурова нерафинирана тръстикова захар", издаване на разрешително № BG004999/08/000018 без дата, извършен последващ внос по ЕАД 08BG002002H009205-l/12.11.2008 г., с посочено в него дължими мита и ДДС, разтоварването на захарта в Пристанище Варна - Запад и съставените за това документи, респективно извозването й до завода на вносителя и прочие, както и установеното със съответни документи не извозване на 5,320 тона захар от внесеното количество. Съдът е описал и основанията, поради които митническият орган е определил на дружеството вносител допълнителни митни задължения, както и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съдът е приел, че обжалваният митнически акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Същият е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали въпросното количество захар представлява липса в резултат на естествени загуби /фири/, получени при съхранението й в пристанищен склад, до който вносителят не е имал достъп по време на съхранението, каквато теза поддържа задълженото лице или е налице неизпълнение/отклонение от разрешения митнически режим, което обосновава ангажиране на отговорността на титуляра на режима. Преди да стигне до отговор на спорния въпрос, първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка при подаване на искането за учредяване на митническия режим, като е посочил, че в искането си дружеството е представило технологична справка за загуби от 22.10.2008 г., в която подробно са описани очакваните фири и загуби при преработката на нерафинираната захар, в това число и 0,2 % за съхранение от 30 дни в пристанищен склад спрямо масата на суровата захар, като с тази справка е обоснован и постижимия рандеман - от 91,4 % до 93,4 %. Отбелязано е, че в издаденото разрешение за митнически режим е приет посочения от дружеството рандеман от 93,4 %, от което следва, че при определяне на рандемана е съобразена и очакваната фира при съхранение на суровата захар в пристанищен склад. На база на това е направен извод, че митническият орган не може да облага фирата с аргумента, че за нея не е спазено изискването за специфично предназначение. Първоинстанционният съд е извършил и анализ на мотивите на административния орган за издаване на обжалваното решение. Посочено е, че то е основано на чл. 204, т. 16 от Регламент 2913/92 г., според която вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203 при неспазване на едно от условията, свързани с поставянето на стоките под определен митнически режим или с предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоките за специфични цели, освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим. Тълкувайки въпросната разпоредба съдът е приел, че митнически задължения възникват при наличието на две кумулативни условия - 1. да не е спазено някое от условията по предоставените намалени митни сборове и 2. не трябва да се установи, че нередовностите имат реално въздействие върху правилното функциониране. Изложени са мотиви, че за т. 1 в процесното решение е прието, че не е спазено условието за специфично предназначение. Според съдът за получената фира от 5,320 тона това наистина е така, но тази фира не може да се разглежда изолирано, а за цялото количество сурова захар, оставено за съхранение в митнически склад - 8175,760 тона. Изложени са подробни мотиви, че въпросната фира не е самостоятелна стока, че тя не е в резултат на нарушаване на условията на режима "специфично предназначение", тъй като съхранението на стоката в склад е част от този режим, че именно по тези причини е определен рандеман при преработката, който е единствено релевантен за това дали се спазват условията на режима, тъй като обратното означава да се приеме, че цялото количество извън рандемана да се прием за нарушено условие на режима и за него да се определят допълнителни митни задължения. По тези причини е прието, че е налице т. 2, тъй като неосъщественото "специфично предназначение" за фирата няма въздействие върху правилното функциониране на митническия режим. Административният съд е изградил изводи за идентичност на режима по европейското законодателство - чл. 204, т. 16 от Регламент 2913/92 г. и чл. 199, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМ, като е посочил, че в случая следва да се приложи националното законодателство, а не общностното право, което намира приложение само при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, но с оглед еднаквостта на разпоредбите това не е толкава съществено нарушение. Първоинстанционният съд е посочил още, че националното и европейското законодателства изрично изключват фирите като основание за възникване на митническо задължение - чл. 214, ал. 3 от ППЗМ, респективно чл. 300, т. 2 от Регламент № 2454/93 г. В тази връзка е приет за неоснователен доводът на процесуалния представител на митническа администрация за отразяване в разрешението на необходими фири при съхранението, като е посочено, че такова условие не се съдържа в правната норма, а и освен това фирите не следва да бъдат включвани в разрешението за режима, тъй като основанието за невъзникване на митническо задължение за тях следва от самия закон. Като допълнителен аргумент е отбелязано изложеното по-горе, че фирите фактически се съдържат в разрешението, доколкото процентът на разрешения рандеман е съобразен и с тях. По отношение на определеното с решението задължение за ДДС административният съд е посочил, че то не възниква на основание чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС. В съдебния акт е цитирана и установена съдебна практика по този въпрос, като е маркирано, че тя касае отговорността на управляващия временния склад /в болшинството от случаите Пристанища Варна и Бургас/, като разликата с процесния казус е само мястото на съхранение и кой носи отговорността, но практиката е относима с оглед тълкуването на правните норми, изключващи възникване на митническото задължение за фири. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на обжалвания митнически акт. Решението на Административен съд-Русе е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд не е съобразил характера на режима, за който е издадено разрешението, което касае цялото количество от 8175,760 тона. Твърди се още, че неправилно съдът е приел че получените фири не са основание да се приеме, че учреденият митнически режим не се спазва. Изложени са аргументи, че към момента на учредяване на режима производственият процес не е започнал и че претендираните фири са резултат от съхранението, а не от преработката; че определеният рандеман касае компенсаторния продукт, а не получената суровина; че не са налице основание за признаване на фири при транспортиране на стоката; че законово не могат да бъдат признати фири при оставяне на стоката на отговорно пазене в склад, тъй като не може да бъде поставен знак на равенство между митническо складиране и отговорно пазене и че цялото количество, за което е издадено разрешение следва да бъде преработено. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали въпросното количество захар представлява липса в резултат на естествени загуби /фири/, получени при съхранението й в пристанищен склад, до който вносителят не е имал достъп по време на съхранението и по отношение на което е налице условието по чл. 214, ал. 3 от ППЗМ, каквато теза поддържа задълженото лице или е налице неизпълнение/отклонение от разрешения митнически режим, което обосновава ангажиране на отговорността на титуляра на режима при условията на чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, съответно чл. 204, т. 16 от Регламент 2913/92 г. на Съвета. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован на фактите по делото и закона. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че при изграждането му административният съд е допуснал нарушение на закона. Съхранението на стоката в склад съставлява част от митническия режим "внос на стоки със специфично предназначение", уреден в чл. 28 от ЗМ, съответно чл. 205 и сл. от ППЗМ. Наведените в касационната жалба доводи, че загубите са възникнали преди да започне преработката на внесената стока са лишени от логика, тъй като обективно е невъзможно стоката да бъде прехвърлена от транспортното средство, с което е внесена в предприятието на лицето, титуляр на режима. Поради това загубите от естествени фири при съхранение на суровата захар, за които със съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, е установено, че са в рамките на допустимото съгласно Наредба № 13-а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхранението и транспортирането им, правилно са били квалифицирани от съда като стоки, използвани по определеното специфично предназначение по смисъла на чл. 214, ал. 3 от ППЗМ. Обстоятелството, че подобен род фири са квалифицирани като такива по чл. 2, б. "в" от цитираната наредба, не променя този извод, тъй като нито задълженото лице, нито административния съд са навеждали доводи, свързани с режим "митническо складиране". Неоснователен е наведеният довод, че определеният с разрешителното за режима рандеман касае получения компенсаторен продукт, а не внесеният продукт, поради което няма никакво отношение към спора за получени фири за съхранение. В случая административния съд обосновано е посочил, че възможността да се получат естествени фири при съхранение на стоката е изложена като един от критериите, въз основа на които е определен очаквания рандеман при обработката, който е посочен в искането за издаване на разрешение за режима. От това е направен логичен извод, че след като митническият орган е възприел предложения от вносителя рандеман, то той е възприел и допустимия размер на естествените фири, който е един от критериите за определяне на размера на рандемана. Настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд относно приложението на националното и общностното право. Даденото тълкуване в тази насока е грешно, тъй като след влизането на Република България в Европейския съюз от 01.01.2007 г. националното законодателство следва да бъде прилагано само в случаите, когато липсва общностно право. В този смисъл не може да бъде прието, че митническият орган е допуснал процесуално нарушение, обосновавайки издадения от него акт с разпоредби на съответните регламенти. Доколкото обаче съдът е разгледал и националните разпоредби, и тези на общностното право, допуснатото от негова страна нарушение се явява несъществено. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Русе не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Митница-Русе следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 650 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,