Решение № 8449 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2017 г.

Решение № 8449 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на К. К. А. от гр. П. против решение № 240 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2510/2016 г. по описа на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-477/03.07.2015 г. на кмета на район Ц. О. П. за премахване на незаконен строеж "Масивен гараж" с идентификатор 56784.542.350.3, находящ се в УПИ XXXVI-350, кв. 69-стар/ нов 21 по плана на кв. Университетски, гр. П. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна кмет на район Централен при О. П. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Счетено е, че годината на извършване на строежа не е установена и че съгласието на съсобствениците на имота за извършване на строежа е условие за неговата търпимост, което в случая не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат при следните мотиви: Въз основа на събраните по делото доказателства са установени и не са спорни размерите, местоположението и вида на строежа, които съответстват на тези по констативния акт и заповедта. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен и погрешното посочване в заповедта на идентификатора му по КККР не е съществено нарушение във формата, което да е самостоятелно основание за отмяна, както правилно приема и решаващият съд. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като съобразно задължителните указания на ВАС при новото разглеждане на делото е следвало да се изследват условията за неговата търпимост, изключваща публичното право за премахването му. Касаторът твърди изграждането му преди 07.04.1987 г., но въпреки дадените указания не представя доказателства, както и не довежда за разпит свидетел, с което става причина да не се съберат допуснати доказателства. Правилно съдът приема за недоказан и неосъществен факта на извършване на строежа преди посочената дата, което препятства квалифицирането му като търпим по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Не са доказани по делото и другите условия за търпимост- допустимост по действащите подробни градоустройствени планове, както и по правилата и нормативите на устройствените закони. Не е доказано дали гаражът, който е строеж на допълващо застрояване, отговаря на изискванията за разположение по чл. 42 ЗУТ. Следователно не са налице законовите условия за търпимост на строежа и премахването му е разпоредено законосъобразно. Неправилно съдът приема, че наличието на съгласие на съсобствениците на имота за извършване на строежа е условие за търпимост. Такова не е изрично посочено в нормите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а и това изискване е свързано с узаконяването на строежа, не с неговата търпимост. Търпимостта на незаконен строеж касае неговия териториално устройствен статут, но не и вещното право на собственост. Търпимостта изключва публичното право на административния орган да го премахне. Обаче такова може да бъде постановено и по отношение на търпим строеж, ако пречи на собствениците да упражняват в пълнота правото си на собственост и то бъде защитено по исков ред, а не в административно производство. Посочената неправилност на част от мотивите не се отразява на правилността на постановеното решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,