Решение № 13841 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2010 г.

Решение № 13841 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. АПК от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Ерска, в качеството си на процесуален представител на Директора на ТД на НАП гр. София, срещу решение № 759/6.04.2010 г., постановено по адм. д. № 503/10 г. по описа на Административен съд София град /АС/, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 901466/06.10.2009 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град потвърден с Решение № АУ-11/19.12,2009 г. на Директор на ТД на НАП-София - град и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна на Виолета Кирилова Илиева, чрез пълномощника си адв. М. Мънчев в писмен отговор и писмено становище излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 901466/06.10.2009 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП- София- град; потвърден с Решение № АУ-11/19.12.2009 г. на Директор на ТД на НАП- София- град, с който на Виолета Кирилова Илиева е определен данък за довнасяне върху доходите от наем в размер на 813.66 лева и лихва в размер на 22.97 лева, по подадена от нея декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна АС е приел, че с Експертно решение на ТЕЛК - Очна от 30.10.1991 г. на Кирилова е определена инвалидност трета група-пожизнено за болести на очната ябълка/атрофия булби/. С Експертно решение № 178/16.01.2001 г. на ТЕЛК- Обща гр. София на жалбоподателката е определена трайно "намалена работоспособност-89,2% поради диабет, атрофия булби, състояние след полиомелит и срок на инвалидността до 01.01.2003 г.. На 21.01.2009 г. Кирилова е подала Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, които е реализирала през 2008 г. от доходи от прехвърляне на имущество-12 251.32 лева. На 26.03.2009 г. до Виолета Кирилова е изготвено съобщение за отстраняване на допуснатите грешки в подадената декларация, като по делото няма данни кога е уведомена Кирилова за отстраняване на грешките При така установеното от правна страна съдът е приел, че при издавеното на обжалвания акт, органът по приходите е нарушил процесуално правните разпоредби на чл. 103 ДОПК, съгласно която извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от кодекса, органът по приходите следва да покани подателя да отстрани несъответствията в подадената декларация, в 14-дневен срок от получаването на съобщението. ДОПК. По същество съдът е приел, че при издаването на акта са нарушени и материалноправните разпоредби на чл. 18 от ЗДДФЛ. От доказателствата по делото съдът е приел, че на Илиева е призната трайно намалена работоспособност с Експертно решение на ТЕЛК от 1991 г.- III група инвалидност пожизнено, което не е отменено по съответния ред, което налага на извода, че лицето не е престанало да бъде лице с намалена работоспособност. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че органа по приходите е установил допуснати грешки в подадената от Илиева декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за процесната 2008 г., за което е изготвено съобщение за отстраняването им, но по делото, включително и пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства за получаване на същото от лицето. При така установеното правилно съдът е приел, че е нарушена процедурата визирана в чл. 103 от ДОПК. Съгласно ал. 1 на последната разпоредба, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. При неспазване на изискването за покана на лицето, правилно съдът е приел, че е нарушена процедурата по издаване на акта, налагаща неговата отмяна. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, свързан с липса на нарушаване правото на защита на лицето, тъй като връчването на поканата за отстраняване на несъответствията, не е свързана с правото му на защита, а е част от процедурата по издаване на Акт за установяване на задължение по декларация, при констатирани несъответствия. Предвид изискването на чл. 160, ал. 3 от ДОПК правилно съдът е изложил доводи по същество, които следва да бъдат взети предвид от органа по приходите при издаване на акта след връщане на преписката. Съдът не е дал указания досежно приложимостта или не на разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ, в каквато насока са доводите в касационната жалба, а само е отбелязал, че неправилно от страна на органа по приходите е прието, че е неприложим, като е обсъдено само решение на ТЕЛК от 2001 г.. В тази насока съдът е посочил, че ако органът по приходите е събрал доказателства относно валидността на представените експертни решения, за което разполага и с процесуална възможност да задължи ДЗЛ, да представи доказателства за валидността им, респективно служебно да събере доказателства относно валидността на решенията на ТЕЛК - чрез информация от съответната ТЕЛК, респективно НЕЛК досежно валидността на решението от 1991 г., би достигнал до друг извод. Предвид крайния съдебен акт и с оглед изричната претенция на пълномощника на ответника по жалбата, ТД на НАП гр. София следва да заплати сумата от 600 лева, представляващи направени разноски по делото. С оглед на изложеното АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение