Решение № 5913 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2011 г.

ВАСIII отделение25.04.2012 г.докладчик Панайот Генков

Диспозитив

Изменя Решение № 576 от 29.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България, в частта, в която е определено обезщетение в общ размер от 13 496,00 лева за отчуждени 888 кв. м от УПИ V-3 в кв. 16 по плана на кв. Любеново, гр. Първомай, 72 кв. м полумасивно жилище и 90 кв. м полумасивна стопанска сграда, собственост на Николай Христов Янев от гр. Първомай, като УВЕЛИЧАВА определеното общо обезщетение на 54 288,58 лв. (словом петдесет и четири хиляди и двеста и осемдесет и осем лева и 58 стотинки). Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5913 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Николай Христов Янев, подадена чрез адв. Славов, против Решение № 576 от 29.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 61 от 9.08.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч, фаза 2, Първомай - Свиленград" в частта, в която е определено обезщетение от: 9754 лева за отчуждени 888 кв. м от УПИ № V-3 в кв. 16 по плана на кв. Любеново в гр. Първомай, 2138 лв. за отчуждено полумасивно жилище с площ от 72 кв. м и 1604 лв. за отчуждена полумасивна стопанска сграда с площ от 90 кв. м. Жалбоподателят иска увеличаване на обезщетението. В жалбата излага подробни доводи, че обжалваното решение не е съобразено с изискването на закона за равностойно и справедливо обезщетение. Ответната страна - Министерският съвет на РБ, и заинтересованите лица - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и НК "Железопътна инфраструктура", оспорват немотивирано жалбата. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от правоимащо лице, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оглед направените възражения за незаконосъобразност на оценката, в съдебното производство е приета еднолична експертиза с вещо лице Ивайло Чопаков, който е дал заключение в два варианта за размера на обезщетението: I-от 54 288,58 лв. общо за отчуждените земя и сгради, като експертизата е изготвена въз основа на последните вписани сделки, взети предвид от вещото лице, и II-от 88 790,62 лв. общо за отчуждените земя и сгради, като експертизата е изготвена въз основа на метода на разходите. От така приетото, Върховният административен съд - III отделение, направи следните правни изводи: От приетото заключение на експерта се установява, че определеното парично обезщетение от административния орган е занижено и не са взети предвид цените на съседни имоти по последните вписани сделки, поради което то следва да се коригира в този смисъл. Следва определеното обезщетение да се коригира по първия вариант от заключението на вещото лице, тъй като то отговаря на изискванията на закона за равностойно парично обезщетение и е в унисон със задачата, която му е поставена от съда. Вторият вариант от заключението на вещото лице не следва да се възприема, тъй като той не отговаря на закона и задачата, поставена от съда. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1