Решение № 8910 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5924/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 4342 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 683/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, е отхвърлил жалбата на Б. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2033/27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановения съдебен акт е подадена касационна жалба от Б. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. С. Нитова - служебен защитник. В жалбата се поддържа, че решението на АС-Хасково е неправилно като постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и същото е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и да се отмени решението на председателя на ДАБ при МС. В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява. Процесуалният му представител представя с писмена молба становище с характера на писмени бележки. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М.Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 03.07.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е била законосъобразността на Решение 2033 от 27.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд е приел от фактическа страна, че Б. А. А. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Хама, Сирия с религия [заличен текст], неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че на 20.09.2024 г. напуснал Сирия, като влязъл нелегално в Турция, след което на 30.09.2024 г. влязъл незаконно в България. При проведеното интервю Б. А. А. е посочил, че нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си. Изложил е, че не е участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван. не е бил арестуван или осъждан, Посочил е също така, че е напуснал Сирия заради войната, а икономическото положение в страната било много тежко, трудно се препитавал, нямало достатъчно работа, ток и вода в населеното място, където живеел от 2013 г. [населено място], обл. Хама, Сирия. Към административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС са изготвени справка за обстановката в Сирия МД-02-159/14.03.2024 г. При тази фактическа обстановка, АС - Хасково е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. При изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Б. А. А.. Според решаващия съд административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната, представените от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ справки, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на акта, а също и на съдебното решение. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Наред с това е прието, че не са налице данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. По отношение на преценката на органа за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, АС-Хасково е намерил същата за правилна, тъй като доколкото в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., АС-Хасково е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По изложените съображения е прието, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба на Б. А. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон и материалния закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че първоинстанционният съд е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, като не е взел предвид причините за напускане страната на произход на молителя, като са изложени и доводи, че ситуацията в Сирия е несигурна, а правосъдните и правоохранителните органи не могат да защитят гражданските му права. Релевираните доводи са неоснователни. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилни и съобразени със събраните по делото писмени доказателства, са изводите на АС-Хасково, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АС-Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Б. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Решаващият съд е стигнал и до правилния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Б. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Решаващият съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият Б. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи също така, че когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ("refouler") бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната и предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulement" извод. С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение 2033 от 27.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Б. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,