Решение № 2821 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2013 г.

Решение № 2821 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И. К., срещу Решение № 22/22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 389/2012 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 27 от 05.09.2012 г. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № 579/02.11.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на адресата на акта АЕБТРИ са установени публични задължения мито в размер на 5 527,61 лв. и ДДС в размер на 10 318,20 лв., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 12.11.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото 1/. при нередовно приключване на транзитна операция или при приключване чрез злоупотреба или измама, чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР задължава митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на Асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията, която в случая не е спазена. 2/. митническите органи са нарушили разпоредби на Директива 76/308 /ЕИО, кодифицирана с Директива 2008/55 ЕС на Съвета от 26.05.2008 г. относно взаимната помощ по отношение получаването на плащане на митни сборове като е следвало да прибегнат до съдействието на властите на друга държава-членка за събиране на задълженията от получателя на стоката. 3/. неправилно е начислена лихва, считано от задействането на карнета, а не от изтичане на трите месеца по чл. 11, § 3 от КТИР за доброволно плащане. Иска се отмяна на решението и на оспорения митнически акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на М. П., чрез юрк. Т. С., оспорва жалбата. В касационното производство е поддържал че митническият акт законосъобразен, защото 1/ поредността по чл. 8, § 7 от КТИР в случая е спазена; 2/ няма основание да се приеме, че е доказано получаване на стоката от посоченото в представените документи румънско дружество получател, защото тя не е декларирана от него пред получаващото митническо учреждение и 3/ датата на изискуемост на задълженията и на гарантиращата Асоциация е тази на задействане на карнета. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: На 11.11.2008 г. на Митнически пункт "К. А." е бил задействан карнет № XН59777773 с титуляр на режима "транзит" превозвачът "Саргут" ООД със седалище в Р. Т.. Установено е, че страната на предназначението на процесните стоки е Румъния. Титулярът на транзита е бил уведомен за възникнали задължения, като от румънските митнически власти е установено, че нито стоките, превозвани под покритието на карнета, са представени пред получаващото митническо учреждение, нито придружаващият ги карнет. На отправеното запитване от българската митница до румънските митнически власти за доставяне на стоката е отговорено, че не са представени нито пратката, нито ТИР карнета и не може да бъде получена информация за тях. Относно представения като доказателство от страна на АЕБТРИ за редовното приключване на операцията талон 2, стр. IV-та на ТИР карнета, в резултат на последваща проверка, във формуляр ТС21 изх. № КА4414-2113/08.07.2009 г., е отбелязано, че талонът не е представен пред компетентния орган на получаващата митница и че печатът изглежда неистински или фалшифициран. Издадено е Решение № 5000-0064/10.09.2009 г. на Н. М. пункт "К. А.", след изпълнение на процедурата по чл. 455а от Регламент № 2454 от 02.07.1993 г. на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /РПМКО/, с което митническият орган е определил размера на възникналото митническо задължение за мито и ДДС в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от посочената по-горе дата до окончателното изплащане на главницата, определил е като длъжник за заплащане на митническото задължение титуляря на ТИР карнета - "Саргут" ООД. С писма от 11.09.2009 г. както титулярът на режима, така и гарантиращата Асоциация са уведомени за конкретния размер на определените задължения. След обжалване на решението от 10.09.2009 г. от "Саргут" ООД по съдебен ред, същото е потвърдено с влязло в сила на 02.11.2010 г. съдебно решение на Върховния административен съд. Установено е също, че АЕБТРИ е уведомена за незавършената транзитна операция с искане за заплащане от 15.11.2010 г., получено на 22.11.2010 г. и Асоциацията не изплатила задълженията в срока по чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР. С искане от 07.06.2011 г. на Н. М. С. до Дирекция "Събиране" при ТД на НАП С. е поискано образуването на изпълнително производство от публичен изпълнител за събиране на дължимите суми от "Саргут" ООД по влязлото в сила Решение на Н. М. пункт "К. А." и е образувано изпълнително дело № 3545/2012 г. по описа на ТД на НАП - гр. С.. С писмо публичният изпълнител е уведомил М. С., че по образуваното изпълнително производство няма наложени обезпечителни мерки и не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. На 05.09.2012 г. административният орган-началникът на М. С. издава процесното ППСПДВ № 27/2012 г. за установяване на задълженията на гарантиращата Асоциация, в качеството й на солидарен съдлъжник. В мотивите на акта е изтъкнато, че е направено всичко в рамките на възможното за събирането на публичните вземания от пряко отговорния титуляр на митническия режим "Саргут" ООД като предпоставка за преминаване към отговорността на гарантиращата Асоциация. В административното производство по издаването на процесния митнически акт са представени: международна товарителница от 11.11.2008 г. с изпращач А. Т. И. В. Д. Т.. А. Ш., превозвач "Саргут" ООД и получател I. C. SRL Румъния за превоз на процесните стоки с попълнени номер на процесния ТИР карнет и номер на автомобила, извършил превоза в графи 6-9, с подпис и печат на получаващата румънска митница в графа 10, с подпис и печат на получателя I. C. SRL и дата на получаване 13.11.2008 г. в графа 24; документ за международна консигнация за същите стоки с печат на превозвача "Саргут" ООД и подпис и печат на получателя I. C. SRL и дата на получаване 13.11.2008 г. и потвърждение за получаване на стоката, подписано и с печата на I. C. SRL, както и писмо на превозвача "Саргут" ООД до М. С., че транспортирането под покритието на процесния карнет е прекратено в Румъния и "митническият отдел в Румъния е запечатал карнета, заради разтоварване на стоки". От тези доказателства може да се заключи, че стоката е получена от I. C. SRL, но няма доказателства да е декларирана пред получаващата митница. За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт Административния съд в гр. Х., е изложил мотиви, аналогични на тези на митническите органи. Приел е, че за да се ангажира законосъобразно отговорността на касатора е необходимо наличието на четири предпоставки: да е налице нередовно приключила операция ТИР, което да поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице/лица и гарантиращата асоциация да са уведомени за задължението; пряко задълженото лице /лица да не са платили доброволно задължението и да е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР. Съдът е приел, че първите три предпоставки са безспорни, а и четвъртата е налице, защото митническият орган е направил всичко възможно да изиска плащане от пряко задължения титуляр на режима. Приел е, че щом операцията ТИР не е приключена редовно или е приключила със злоупотреба или измама, не е доказано стоките да са достигнали до получателя и върху него не е преминала отговорността за представянето им пред получаващата митница. Относно началния момент на лихвите за забава, съдът е намерил, че това е моментът на отклоняване на стоката от митнически надзор-датата на задействане на ТИР карнета. Решението е правилно. С Определение от 12.04.2016 г. настоящият съдебен състав на Върховния административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредбата на чл. 8 § 7 от Конвенция ТИР и разпоредби от Митническия кодекс на Общността. С Решение от 22.11.2017 г. по дело С-224/16 СЕС постанови, че: " Член 8, § 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, одобрена от името на Общността с Регламент № 2112/78, изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническите органи са изпълнили задължението по споменатата разпоредба да изискат, в рамките на възможното, плащането на съответните вносни мита и такси от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Член 203, § 3, трето тире и чл. 213 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби." Дадените отговори по тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС потвърждават правилността на първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон. Налице е нередовно приключила операция ТИР, което поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице /титулярът на ТИР карнета/ и гарантиращата асоциация са уведомени за задължението; пряко задълженото лице не е платило доброволно задължението и е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР, като митническия орган е изискал в рамките на възможното плащането на съответните вносни мита и ДДС от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице. Неоснователно е касационната оплакване за неправилно определяне на задължението за лихви, доколкото митническото задължение става изискуемо на датата на задействане на ТИР карнета. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение