Решение № 10404 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15606/2011 г.

Решение № 10404 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15606/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Инко" ООД, гр. Бургас срещу Решение № 1289/19.10.2011 г. по адм. д. № 1920/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 02-00-1000373 от 24.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД- Бургас на НАП, потвърден с Решение № РД-10-259/12.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 1312 лв. разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно не е взел предвид заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, а вместо това е кредитирал необосновано оценителната експертиза, назначена в хода на ревизионното производство. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява писмено становище по жалбата, не се явява в съдебно заседание. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, с който по определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на "Инко" ООД е начислен ДДС в размер общо на 35 920, 45 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г. и от 01.05.2009 г. до 31.05.2009 г., ведно с дължимите лихви. Първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до определения размер на допълнително начисления ДДС въз основа на установената разлика между стойността на продадените недвижими имоти - по нотариални актове и издадени фактури към тях, и стойността определена от експерта в ревизионното производство. За да реши спора съдът е посочил, че от съществено значение е правилното определяне на пазарните цени на продадените през процесните данъчни периоди недвижими имоти. По делото е установено, че в хода на ревизията е назначена експертиза за оценка на недвижимите имоти на осн. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 63 от ДОПК. С оглед оспорване на даденото в хода на ревизионното производство заключение на инж. Цветана Ангелова, по делото е прието заключение по СТЕ с вещо лице Тодорка Чанкинова. Съдът не е кредитирал същото поради следните съображения: Заключението на експертизата в съдебното производство е недостатъчно мотивирано по отношение на приетите по-ниски стойности на прехвърлените обекти в сравнение с тези, дадени от инж. Ангелова в експертизата, назначена от органа по приходите. В мотивите на решението е посочено, че съдебната експертиза е използвала същите методи като тези, възприети от експерта в ревизионното производство, но заключението на съдебния експерт не е мотивирано в достатъчна степен с оглед вида на аналозите, които е използвал спрямо оценяваните обекти. В заключение съдът е направил извода, че и двете експертизи не са дали достатъчно адекватни и изчерпателно мотивирани отговори на поставените задачи, но с оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е кредитирал заключението на експерта в ревизионното производство. Видно от същото обаче, и в него липсва посочване на конкретно реализирани сделки за продажба на недвижими имоти в същия район и в същия период, както и уточнение на ползваните източници на информация, поради което настоящият състав намира, че формираните въз основа на това заключение изводи на съда са изведени при допуснато съществено процесуално нарушение. След като съдът е констатирал, че заключението на проведената СТЕ е необосновано, то той е следвало да укаже на вещото лице да представи допълнение към експертизата с посочване на източниците на информацията, която е ползвана за изготвяне на заключението. Следвало е още и да постави допълнителна задача към вещото лице по СТЕ във връзка с изследването на конкретно извършени сделки с подобен предмет, осъществени в същия район на местонахождение, след което на тази база ССчЕ да определи дължимите данъци за ревизираните периоди. Тъй като оценката на пазарната стойност на продадените недвижими имоти е от съществено значение за преценката дали е било налице основание по чл. 122 и сл. за извършване на ревизията и за определяне на размера на определените данъчни задължения, то като не е сторил горното, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатият процесуален пропуск следва да се квалифицира като съществен, а констатирането му налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да формира изводи за законосъобразността на определената с ревизията данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК и определените на тази база данъчни задължения по ЗДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение