Решение № 1899 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности София, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез гл.юрск. Ерска, срещу Решение 983/25.07.2023г. по адм. дело 429/2023г. на Административен съд София област /АССО/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1893-0127487/12.01.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа касационната жалба м молба и писмена защита. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Рибен рай-Ли ЕООД [населено място], местност [местност], чрез процесуалния представител адвокат Койкова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АССО отменя заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1893-0127487/12.01.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена при обжалването по административен ред с решение ГДФК-58/21.02.2023г. на Директор дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която заповед на Рибен рай -Ли ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект магазин за риба, находящ се в гр.Елин Пелин, кооперативен пазар, магазин 1 и е забранен достъпът до обекта - за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че недопустимо е кумулирана наложената мярка заедно с имуществена санкция, наложена в друго отделно административно-наказателно производство. Приел е също , че определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Възприел е тези нарушения за съществени, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 1бр. шаран на стойност 11,30лв, заплатени в брой, на 05.12.2022г., не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил релевантни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, т.е. не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 14 дена. Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност. Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба съгласно която за едно и също данъчно задължение е след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалван пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за издадено НП от 26.04.2023г. за същото нарушение с наложена и заплатена от дружеството имуществена санкция в размер на 500лева. Наложената санкция с наказателно-правен характер следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ЗНПАМ. Кумулирането на двете санкции с назаказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация се присъждат разноски в размер на 680лв. по списък на разноски - за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в оглед на минималния му нормативно установен размер и правната и фактическа сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение