Решение № 4312 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2015 г.

Решение № 4312 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мраз" АД София чрез неговия пълномощник, срещу решение № 7019/20.11.2014 г. по адм. д. № 2610/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба-заместник началникът на ДНСК - София, и СД "Александър експорт-импорт - Добринов и сие" чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 281, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-14/17.02.2010 г. на първия ответник, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "метално складово хале тип "Холандски", изпълнен в имот пл. № 1231, кв. 5, собственост на втория ответник, като построен през 1983-1985 г. без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: От изслушаните по делото СТЕ-зи не може да се установи за кой обект се отнасят представените по делото строителни книжа, тъй като има несъответствие в площта им. Към датата на извършване на строежа-1988 г. липсва застроителен план, поради което съдът приема извода на в. л. Богданов, че халето е изградено като временен обект, тъй като друго, освен временно строителство не може да се разреши, за което също е необходимо строително разрешение. На последно място, според решаващия съд, не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост на строежа с оглед времеизвършването му, за този период строежът не е деклариран, а представената по делото декларация не представлява деклариране пред одобряващите органи. Решението е необосновано: В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. На първо място, в мотивите на решението не е описан и идентифициран обектът и местоположението му, приет от съда за "процесен", а в мотивите са описани само изводите на вещите лица. Според вещото Главчева, извършила оглед на място, има два склада тип "холандски" с покритие от профилна ламарина, едното по-дълго. Според същото вещо лице, процесният обект е този, разположен в централната част на имота, който извод се налага от съпоставката с книжата по делото, констативните протоколи и направения оглед. Тройната експертиза пък сочи "средната постройка", която според тези вещи лица е предмет на оспорената заповед. Всъщност съдът изобщо не е описал коя постройка приема за процесна, идентична ли е на описаната в заповедта, какви други и изобщо има ли други постройки на място. С оглед представените по делото строителни книжа, съдът е направил извода, че с оглед разминаването в площта на процесния строеж и описаните в представените и одобрени строителни книжа строежи, не може да се направи извод за идентичност. Посочено е в мотивите на обжалваното решение, че според вещото лице Главчева строежът е с площ от 486 кв. м., според вещото лице Богданов- 490, а в предствените строителни и приемателни книжа- два склада от по 540 кв. м, поради което тъждественост на постройките е отречена. Този фактическа констатация не се подкрепя от приобщените към делото доказателства. Разлика в площта се установява и по отношение направеното в заповедта описание на строежа, приет от административния орган за незаконен, който е отразен с площ от 430 кв. м. Разминаването в площта не е единственият критерий дали представените строителни книжа обхващат и процесния строеж. В този смисъл съдът е следвало да установи и опише коя постройка приема за процесна, идентична ли е на описаната в заповедта при разминаване в площта, какви постройки има на място и кои от установените на място постройки притежават характеристиките, описани в разрешението за строеж и приемателните протоколи не само с оглед площта, но и с оглед предназначението на строежите. В контекста на изложеното не е в мотивите на решението не е посочено за кой обект се отнася оспорената заповед, в която строежът е описан като метален склад "тип холандски". От представения по делото правен анализ е видно, че на площадка А има два склада тип холандски, метална дъгообразна конструкция, въведени в експлоатация през 1970 г и на площадка Б-два склада за съхранение на материали, метална конструкция, въведени в екплоатация през ноември 1988 г. Доколкото има индиция, че строежът по местоположение касае площадка Б, то въвеждането му в експлоатация може да се извърши след приемането му по надлежния ред. Поради това в тази корелативност съдът е следвало да прецени представените актове образец 15 за предаване и приемане на завършен обект от 15.06.1988 г. и образец 16 - протокол на приемателната комисия за приемане на обекта от 30.06.1988 г. Предвид изложеното фактическата констатация на съда, че строителните книжа се отнасят за друг обект, не се подкрепя от представените доказателства по делото и спрямо обжалваното решение е налице отменителното основание необснованост на решението. Необоснован е и изводът на съда за времето на извършеното строителство, прието в решението като извършено през 1988 г. според " приетите по делото СТЕ". В самата заповед е прието, че изграденото е през 1983-1985, а в представените експертизи няма извод, че строителството е извършено именно през 1988 г. Доколкото се сочи тази година като евентуално времеизвършване в едно от заключенията, то изводът на вещото лице е, че "според датите на строителните книжа строителството е финализирано към средата или втората половина на 1988 г. " Точното установяване на времеизвършването е касателно търпимостта на строежа: Ако то е посоченото в заповедта, предмет на изследване в тази насока е наличието или не материалноправните предпоставки на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, чието наличие е отречено от първоинстанционния съд. Ако е през 1988 г., следва да се извърши преценка отговаря ли по местонахождение и предназначение строежът, предмет на заповедта, и визираните строежи в представените строителни книжа в контекста на изложеното по-горе. При времеизвършване през 1988 г. пък търпимостта на строежа не се опровергава от представените по-късно данъчни декларации, приети от съда като неудовлетворяващи разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. Складовете са описани в правния анализ на приватизиращото се предприятие към 1991 г. и би следвало да са декларирани към тази дата като активи на приватизиращото се предприятие, след като са включени в активите му. За този факт е следвало да се изискват счетоводни справки на предприятието. Предприетото по-късно деклариране е очевидно ново, само за описаните в там складове като декларирани от нов правен субект - нововъзникналото след приватизацията търговско дружество. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е необосновано, тъй като приетите фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, становища на страните и точното установяване на релевантните факти. Това е довело и до материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с оглед крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на оспорената заповед. Следва обжалваното решение да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на посочените факти, от значение за крайния изход на спора. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение