Решение № 8004 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2017 г.

Решение № 8004 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "ХИМЕМ" ЕООД, гр. В., чрез управителя за отмяна на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК на решение № 2780/07.03.2017 г., по адм. д. № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, в обжалваната част. Молителят чрез управителя на дружеството твърди, че решението противоречи на влязло в сила определение № 11924 от 2011 г. на Върховния административен съд и излага доводи за нищожността му. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Изложените твърдения за нищожност на решението, чиято отмяна се иска, са недопустими за обсъждане в настоящото производство. Следва да бъдат разгледани единствено доводите за наличие на хипотезите на чл. 239, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК. На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Сочените от молителя правни основания предвиждат отмяна на съдебен акт, когато: "т. 2.) по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; и т. 4) между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, ал. 1, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Не е осъществена и хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Атакуваното с настоящото искане решение е постановено в производство, образувано по касационна жалба на "Химем" ЕООД против Решение № 5980/27.09.2016 г. по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. решение е било оспорено в частта, с която съдът е отхвърлил исковата молба, подадена от "Химем" ЕООД за обявяване нищожността на Решение № 13650/14.12.2015 г., постановено по административно дело № 6665/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 5980/27.09.2016 г., постановено по административно дело № 873/2016 г. по описа на Административен съд - С. град в обжалваната част. Следователно, предметът на адм. д. № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд е законосъобразността на съдебно решение, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на друго съдебно решение. Противопоставеното определение № 11924 от 27.09.2011 г. на Върховния административен съд, Първо отделение по адм. дело 9929/2011 г. е постановено в производство по частна жалба на "Химем" ЕООД срещу определение № 47 от 05.07.2011 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на "Химем" - ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В., бул. "Х. Б." .№... против протокол и приложение към него № 1104308/14.04.2011 г. на ТД на НАП - В. Т. и е прекратено производството по адм. д. № 472/2011 г. по описа на същия съд. Със същото определение е изпратена преписката, образувана по искане с вх. № 97-01-348/15.03.2011 г. за възстановяване на сумата 25 461.90 лв., представляваща подлежащ на възстановяване акциз за периода 01.12.2002 г. - 31.07.2004 г. и лихва в размер на 23 884.70 лв. за периода 01.02.2003 г. - 13.02.2011 г. на ТД на НАП - В. Т., офис В. за постановяване на акт за прихващане или възстановяване. Следователно, предмет на противопоставеното определение на Върховния административен съд е законосъобразността на съдебно определение, с което е прекратено производството по делото. Очевидна е липсата на обективно сходство между двата съдебни акта, не само защото едното производство не се е развило, като недопустимо, а другото е приключило с решение. Изразената в диспозитива на определението воля на съда за изпращане на преписката на ТД на НАП В. Т. е процесуално изявление на съда, което не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за възстановяване на сумата 25 461.90 лв., представляваща подлежащ на възстановяване акциз за периода 01.12.2002 г. - 31.07.2004 г. и лихва в размер на 23 884.70 лв. за периода 01.02.2003 г. - 13.02.2011 г. Напротив, по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо с други съдебни актове, които също не са обективно тъждествени с акта, чиято отмяна се иска. С решение № 416 от 13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 659/2011 г. Административен съд - гр. В. Търново, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Химем" - ЕООД срещу протокол № 1102942/18.03.2011 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 268/06.06.2011 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново, с който е отказано прихващане и възстановяване на акциз в размер на 25 461,90 лв. и лихви върху него в размер на 23 884,70 лв. за данъчни периоди м. 12/2002 г., м. 03 - 07/2003 г., м. 10/2003 - м. 04/2004 г. и м. 07/2004 г. по искане за възстановяване и прихващане № 97-01-237/16.02.2011 г. С решение № 9271 от 27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 14862/2011 г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 416 от 13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 659/2011 г., на Административен съд - гр. В. Търново, IV-ти състав. С решение № 16016 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 14862/2011 г., Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил без уважение молбата на "Химем" - ЕООД за допълване на решение № 9271 от 27.06.2012 г. Следователно, със сила на пресъдено нещо е установено, че не се дължи прихващане и възстановяване на акциз в размер на 25 461,90 лв. и лихви върху него в размер на 23 884,70 лв. за данъчни периоди м. 12/2002 г., м. 03 - 07/2003 г., м. 10/2003 - м. 04/2004 г. и м. 07/2004 г. по искане за възстановяване и прихващане № 97-01-237/16.02.2011 г., подадено от молителя. Атакуваното съдебно решение не е обективно тъждествено на никой от посочените по-горе актове, нито противоречи на създадената сила на присъдено нещо. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 2780/07.03.2017 г., по адм. д. № 12921/2016 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на първо отделение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,