Решение № 1706 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2/2017 г.

Решение № 1706 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В.- В. Д." - В. А. Д. против решение № 6430 от 25.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7318/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град, с което е отхвърлен искът за имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение в размер на 598,39 лв. имуществени вреди, представляващи разноски по НАХД № 61/2012 г. по описа на Районен съд- Л.. Касаторът твърди, че изменението на наказателното постановление, чрез намаляване на наложената санкция, е основание за възникване на отговорността на ответника. Изтъква, че именно липсата на правен ред за възстановяване на разноските, направени в административно- наказателното производство, е основание за присъждането им по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Поради това иска отмяната му и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен искът за имуществени вреди срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение в размер на 598,39 лв. имуществени вреди, представляващи разноски по НАХД № 61/2012 г. по описа на Районен съд-Л.. Установено е, че с Наказателно постановление № 11/1101075/30.11.2011 г., издадено от Д. Д. "Инспекция по труда"- Л., на ЕТ "В.- В. Д." - В. А. Д. е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лв, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. С Решение № 227/06.04.2012 г., постановено по НАХД № 61/2012 г., оставено в сила с Решение на Административен съд Л., РС- Л. е изменил наказателното постановление като е намалил размера на наложеното наказание от 2500 на 300 лв, тъй като е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ. Съдът е приел, че в съдебното производство жалбоподателката е била представлявана от адвокат, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е уговорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на общо 400 лв. Съдът е счел, че липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействия на държавата и общините, техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, тъй като е потвърдено извършването на административно нарушение, а наказателното постановление не е отменено. Изтъкнал е, че в НПК липсва разпоредба, кореспондираща на тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът е изложил и съображения, че разноските не са вреда по смисъла на ЗОДОВ и че не е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на административно- наказаното лице. Посочено е, че в производството по ЗАНН адвокатската защита не е задължителна. Според съда, пътни и командировъчни разходи във връзка с производството по обжалваното наказателно постановление не представляват разноски по смисъла на ГПК. По тези съображения, съдът е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя крайните изводи на АССГ. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК, който да е отменен по предвидения в закона ред. Наказателното постановление не е отменено, административно нарушение е извършено и административно-наказателната отговорност е реализирана. Намаляването на наказанието не променя тези обстоятелства. От друга страна, претендираните вреди и техният размер не са доказани. Административно- наказателните дела не са приложени, поради което не е доказано, че представеното по делото копие от пълномощно с нечетлива дата е именно това, което е било представено по административно- наказателното дело, и то със същото съдържание. Касаторът не сочи като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Поради това като правилни следва да се възприемат крайните изводи на първоинстанционния съд, включително и по отношение на претендираните пътни и командировъчни разноски. Командировъчните заповеди не са заверени от съда, следователно липсва удостоверяване на факта, че пътуването, посочено в тях е извършено именно във връзка с делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение