Решение № 10347 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15025/2010 г.
ВАСVI отделение11.07.2011 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 62 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 64/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "АПМП-ИП - Доктор Светла Пантелеева" с адреси на лечебното заведение в с. Айдемир и гр. Силистра против писмена покана изх. № 29-05-253 от 29.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Силистра. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10347 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15025/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Силистра срещу решение № 62 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 64/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът ЕТ "АПМП-ИП - Доктор Светла Пантелеева" с адреси на лечебното заведение в с. Айдемир и гр. Силистра моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 62 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 64/2010 г., Административният съд - гр. Силистра е отменил писмена покана изх. № 29-05-253 от 29.03.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Силистра. Така постановеният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД-0911-652 от 1.12.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Силистра. Писмената покана е издадена на основание чл. 73 ЗЗО, чл. 233, ал. 1, чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г. във връзка с § 70, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО и се отнася за превишаване определените за II тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти. Поканата е предшествана от финансов протокол № РД-1304-650 от 9.12.2009 г. и от протокол за неоснователно получени суми № РД-1305-79 от същата дата, които са надлежно връчени. Те допълват съдържанието на писмената покана относно фактическите основания за издаване на административния акт. Проверката е извършена през 2009 г. Тогава е в сила решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2,4,6 и 7 ЗЗО - виж т. 429 от преходните и заключителни условия на решението. Съгласно т. 169 от последното контролът по изпълнение на регулативните стандарти се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006 г., като за целта се извършва проверка. За резултатите от нея, освен финансов протокол се съставя протокол за неоснователно получени суми и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. Следователно посочения ред е бил спазен. Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2,4,6 и 7 ЗЗО е подзаконов нормативен акт и е задължителен както за органите на НЗОК, така и за изпълнителите на медицинска помощ. Според т. 166 от цитираното решение, директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от месечното разпределение и очакваното изпълнение на бюджета на НЗОК. Следователно последният фактор е съществен при определянето на регулативните стандарти. Съгласно т. 167 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г, Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага извода, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. В тази връзка изследването на вещото лице относно какъв би трябвало да бъде броя на регулативните стандарти на конкретния изпълнител на медицинска помощ, на които изследвания се е позовал е и първоинстанционния съд, са периферни за същността на спорните правоотношения. По първоначалното дело е било безспорно установено превишаването от лечебното заведение на регулативните стандарти за II тримесечие на 2009 г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от договор № 190142 от 27.02.2009 г., изпълнителят е поел задължението да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в регионални регулативни стандарти. Съгласно чл. 47, ал. 1 от цитирания договор в случаите, когато изпълнителят получи от НЗОК суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е незаконосъобразно издадена и като такава я е отменил, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановява друго решение по съществото спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,