Решение № 1041 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2016 г.
ВАСV отделение24.01.2018 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 373/28.07.2016 г. по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - П. по описа на Административен съд - П. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. Н. срещу заповед № УРИ 316з-8/04.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, издадена от директора на ОД на МВР-П. на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. ОСЪЖДА П. В. Н. да заплати на Областна дирекция на МВР- П. сумата 100 /сто/ лева разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1041 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на ОД на МВР- П., против решение № 373/28.07.2016 г. по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - П. С оспореното решение е отменена негова заповед № УРИ 316з-8/04.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ на полицай П. В. Н. - полицейски инспектор VI- степен в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР. П. и е осъдена Областната дирекция на МВР - П. да заплати на същия сумата от 410 лева съдебни разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост, което съставлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответната страна по касационната жалба - П. В. Н., редовно призован, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е основателна. С писмо рег. № 7855р-5655/07.08.2015 г. на Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е уведомен директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - П. е уведомен, (е при преглед на видеофайлове, относно изпълнение на Организационно- техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол" се установя, че служители на дирекцията извършват действия по "закриване на камерата", както и неуплътняване на работното време. При извършения от Дирекция "Вътрешна сигурност" на случаен принцип преглед на видеофайлове било установено, че П. Н., изпълнявайки на08.07.2015 г. служебни задължения в наряд по установен график, със служебен автомобил "О. А.", с ДКН *****, в 12,26 часа на 08.07.2015 г. е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в купето на посочения служебен автомобил. Съответните видеофайлове са приобщени по делото. Във връзка с полученото в ОДМВР - П. писмо рег. № 7855р-5655/07.08.2015 г. директора на ОД на МВР-П. със Заповед № 316з-2180/11.08.2015 г., изменена със Заповед № 316з-2784/14.10.2015 г.- е назначил комисия за извършване на проверка, с първоначален срок за извършаването й- до 04.09.2015 г., в последствие удължен до 21.10.2015 г. За резултатите от проверката е изготвена писмена справка с рег. № 8121р-27715/21-10.2015 г. по описа на ОД на МВР-П. В хода на тази проверка са били снети сведения от двамата служители на ОДМВР - П. -/полицай П. В. Н. и полицай Ц. В. В./, които за времето от 07 часа до 19 часа на 08.07.2015 г. са били наряд, съгласно ежедневна ведомост по маршрут 122/територия на път I-3 "Б. -Ботевград"/, със служебен автомобил "О. А.", с рег. № ****, оборудван със система за видеозаснемане на пътен контрол- АИС "ВПК". П. Н. е депозирал "Сведение" рег. № 2316р-26203/106.10.2015 г до директора на ОД на МВР П. В същото е заявил, че за дадения период от работата си на 08.07.2015 г. г. е изпълнявал задълженията си съгласно проведеният инструктаж, като е изпълнявал и изискванията по "ЕК". Сведението е прието от директора на ОД на МВР-П. на 04.01.2016 г., съобразно изричното отбелязване върху сведението и положен подпис. Извършената проверка е потвърдила направените в писмо рег. № 7855р-5655/07.08.2015 г. констатации за нарушение на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, а а именно нарушени били разпоредбите на чл. 10 вр. чл. 7 от раздел II на Указанията, което съставлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР -неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и обуславяло налагането на дисциплинарно наказание порицание", за срок от 6 месеца- с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Безспорно установено по делото е, че ответната страна в настоящото производство - П. В. Н. е бил запознат с утвърдените със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи "Указания за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Техническите характеристики и правила за работа. " /видно от приложения по преписката списък с подписите на служителите/. С оспорената пред АС - П. заповед № УРИ 316з-8/04.01.2016 г. издадена от директора на ОД на МВР-П. на полицай П. В. Н. -полицейски инспектор VI- степен в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР. П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Така изложената и приета за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Правната оценка на тези факти и обстоятелства обаче е извършена от съда при погрешно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми, поради което крайният извод на Административния съд - П. е неправилен и незаконосъобразен. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като така е формирал решаващия извод за нейната незаконосъобразност. Настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно. В мотивите си съдът развива съображения, че така установените факти не доказват по несъмнен начин извършването на соченото дисциплинарно нарушение, нито кой е извършителят на деянието, тъй като от приобщените по делото доказателства не можело да се направи безспорно заключение с кой от двата автомобила- соченият в заповедта -**** или, отразеният върху записаният видеофайл- ***** - Н. е изпълнявал служебните си задължения. Този извод обаче е в разрез с констатираното от съда в мотивите, че с Писмо на Дирекция "Вътрешна сигурност"/лист 167 от първоинстанционното дело/ е установено разминаване в регистрационните номера и автомобили /**** и ****/, технически пропуск и неактуализиране надписите на камерите, дължащо се на кратките срокове за монтаж и влизане в експлоатация. Съдържанието на това писмо не е оспорено, сам съдът е констатирал, извършвайки оглед на вещественото доказателство съдържащо се в приложеният видеофайл, че в служебен автомобил се намират сочените по-горе полицаи от наряда; съдът е разпознал жалбоподателят като лицето поставящо шапка върху камерата, по този начин препятствайки видимост към купето на автомобила, за времевият период описан в заповедта. Въпреки това съдът приема, че е налице съществено противоречие между обстоятелствата описани в заповедта и тези установени от видео файла. Неясно остава за първоинстанционния съд - с кой от двата автомобила е давал наряд служителят и извършил ли е нарушението. Изложените в този смисъл съображения на съда са необосновани и в противоречие с приложимия закон и неговото правилно тълкуване. Настоящата инстанция счита за необоснован и извода на съда, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. В изготвената заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 244з-1734/26.08.2015 г. административният орган изрично се е позовал на писмените обяснения на служителя Н./ УРИ 316р-26203/06.10.2015 г., УРИ- 316р32658/09.12.2015 г- и УРИ- 316р-34634/29.12.2015 г. рег. № 244р-, дадени по повод извършената от комисията проверка. Съгласно чл. 26 от Инструкция № 8121з- 470/27.04.2015 г. на Министерство на вътрешните работи /Обн. ДВ. бр. 34 от 12 Май 2015 г./ дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, когато последният е дал вече писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Именно такива предварителни обяснения са дадени от полицай Н. в сочените сведения, като те са своевременно събрани и приети в изпълнение на задълженията по чл. 24 във връзка с чл. 23 от Инструкцията, регламентиращи действията, които следва да се извършат при получаване от друга структура на материали за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител, извършил нарушение на служебната дисциплина. Като е приел писмените сведения на полицай Н. за обяснение по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 26 от Инструкцията, дисциплинарно наказващият орган е спазил изцяло законоустановената процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Видно от гореизложеното, административният съд, като приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна поради неустановяване по несъмнен начин на извършителя на нарушението и поради неспазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е постановил неправилно съдебно решение - в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Предвид констатираното съответствие на оспорения административен акт с приложимото материално право, издаването му от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и целта на закона, с новото решение по същество следва да се отхвърли жалбата на П. В. Н. срещу заповед № УРИ 316з-8/04.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, издадена от директора на ОД на МВР-П. на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Предвид изхода на спора, основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ОДМВР -П. сумата 100 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2