Решение № 157 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 45/2011 г.

Решение № 157 от 28.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 45/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Е. М. за възобновяване на наказателното производство, предмет на н.о.х.д. № 405/2009 г. на Новопазарския районен съд и в.н.о.х.д. № 708/2009 г. на Шуменския окръжен съд. Посоченото в искането основание за възобновяване е това по чл. 423 НПК. В съдебно заседание М. и служебният му защитник не искат възобновяване на посоченото в искането основание по чл. 423, ал. 1 НПК, а по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърдят, че наложеното на М. наказание е явно несправедливо - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - и чрез възобновяването на наказателното производство целят неговото намаляване. Представителят на ВКПр дава заключение за неоснователност на искането и на двете основания: М. е бил уведомен за първото по делото заседание, проведено в първата инстанция и не се е явил без да сочи за това уважителна причина, а наложеното му наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода съответства на високата обществена опасност на личността му. Върховният касационен съд установи: С присъда № 505 от 1.ХII.2009 г. по н.о.х.д. № 405/2009 г. на Новопазарския районен съд А. Е. М. и М. Й. Е. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители, след предварително сговаряне, използване на технически средства и взломяване на преграда, здраво направена за защита на имот, са откраднали при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК движими вещи за 430,68 лева, за което деяние, извършено на 12.VI. 2009 г. от сградата на Р. "С. "- гр. Нови пазар, Ш. област, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК М. е наказан с 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, а Е. - с 5 години лишаване от свобода. Наложеното на Е. наказание е групирано с това, наложено му по н.о.х.д. № 246/2009 г. на същия съд и определеното общо наказание от 5 години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при строг режим в затвор. Наложеното на М. наказание също е постановено да се изтърпи при строг режим в затвор като изтърпи отделно при същите условия и наказание от 2 години, 9 месеца и 12 дни, представляващо остатък от наложеното на М. с присъдата по н.о.х.д. № 75/1994 г. на Ш. окръжен съд наказание от 18 години лишаване от свобода, от изтърпяването на което М. е бил условно предсрочно освободен на 23.Х.2007 г. С решение № 26 от 2.III.2010 г. по в.н.о.х.д. № 708/2009 г. на Ш. окръжен съд, образувано по жалба от М. Й. Е., първоинстанционната присъда е потвърдена. С решение № 441 от 18.Х.2010 г. по н.д. № 434/2010 г. на ВКС, първо н. о., е оставено без уважение искането на М. Й. Е. за възобновяване на същото наказателно производство, чието възобновяване сега се иска. Искането за възобновяване поради неучастието на А. Ем. М. в наказателното производство е неоснователно. Съгласно чл. 423, ал. 1 НПК искането не се уважава, ако задочно осъденият е получил препис от обвинителния акт със съобщение за датата на провеждане на съдебното заседание, но не се е явил и не е посочил уважителна причина за това. На л. 12 от първ. дело е приложена призовката до М. и от нея се вижда, че му е връчена лично с препис от обвинителния акт и с посочване в призовката датата на първото съдебно заседание, провело се на 29.Х.2009 г. в 9 ч. М. не се е явил и е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 58 429 от 17.ХI. 2009 г., резултатът от което е установил, че е напуснал страната. На 1.ХII. 2009 г. съдът е назначил адвокат Т. М. за служебен защитник на М. и по отношение на него е разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Не е основателно и искането за възобновяване на наказателното производство поради явна несправедливост на наложеното на М. наказание лишаване от свобода. Относно липсата на допуснати при разглеждането и решаването на делото в двете съдебни инстанции нарушения на процесуалния и материалния закон - твърдения за обратното на което се правят в представената от М. писмена защита - вече се е произнесъл ВКС с решението си по н.д. № 434/2010 г. на първо н. о. по повод разгледаното искане за възобновяване от съучастника на М. М. И. Е.. Що се отнася до справедливостта на наложеното на М. наказание, предходното му осъждане на 18 години лишаване от свобода, включително за квалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 5, 6 и 11 НК убийство на 4 годишно дете, налагат извода за несправедливо занижена, надвишаваща само с 1 г. и половина установения в чл. 196, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 НК минимум, санкция, а не за нейното несправедливо, при това, явно, завишение. По дотук изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение