Решение № 15104 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2017 г.

Решение № 15104 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10703/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. К." ООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Х. Б." .№..., ет. ..., подадена чрез пълномощник адвокат С. Е. против Решение № 1423/21.07.2017 г., постановено по административно дело № 736/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р - 02000216000770-091-001/21.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 48/09.03.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на оспореното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесният ревизионен акт. Изложени са доводи за това, че неправилно е ангажирана отговорността на "Т. К." ООД по чл. 177 ДОПК в качеството му на пряк получател по доставките, тъй като не бил доказан по безспорен начин субективния елемент от фактическия състав по приложението на тази норма. Според касатора не било доказано наличието на знание у него относно обстоятелството, че данъкът по доставката във връзка са която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода. На проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуални представители на страните, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на чл. 177 ЗДДС, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на "Т. К." ООД на основание чл. 177 ЗДДС в размер 32 945,91 лева, която сума се явява дължим, но невнесен данък върху добавената стойност от страна на доставчика му "Слънце енд Ко" ЕООД за данъчни периоди от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г. и от 01.10.2015 г. до 30.11.2015 г., ведно с лихвите за просрочие. Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, развивайки мотиви за неговата материална законосъобразност, които се споделят от настоящия съдебен състав. В хода на ревизионното и съдебно производство са установени следните факти, които не са спорни между страните: Както "Т. К." ООД, така и "Слънце енд Ко" ЕООД първото като получател по доставките, а второто дружество като доставчик, през релевантните данъчни периоди са регистрирани по ЗДДС. П. доставчик "Слънце енд Ко" ЕООД е начислил данъка, като е издал фактури, които е включил в дневника за продажби и в справките - декларации за съответния данъчен период. Дължимият данък не е бил ефективно внесен като резултат за данъчните периоди от доставчика по сделките. Получателят - "Т. К." ООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки. При тези факти, съдът е извел правилния извод за наличието на първите две предпоставки, разписани в чл. 177 ЗДДС, а именно неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Основният спорен момент по настоящия правен спор е наличие на знание у получателя по доставките за това, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Такова знание е прието за доказано както от приходните органи, така и от съда, по съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав. Към релевантния за спора момент, законен представител и управител и на двете дружества - "Слънце енд Ко" ЕООД и "Торнадо комерс" ООД е било едно и също физическо лице - Д. К. К.. Това е лицето, което е представлявало и двете дружества по сключените сделки при представяне на офертите за доставка на стоки и машини и подписването на договори, както и подписало процесните фактури както за "съставител", така и за "получател". Д. К. К. се е разпореждал с банковите сметки и е нареждал плащания от името и на двете дружества. На следващо място "Слънце енд Ко" ЕООД и "Торнадо комерс" ООД имат едно и също седалище и адрес на управление в гр. Б., а освен това и справките - декларации по ЗДДС са подавани от името на двете дружества от един и същи IP адрес. Т. факти анализирани в тяхната съвкупност сочат за наличие на знание у законния представител на "Торнадо комерс" ООД, че към датата на осъществяване на доставките, по които дружеството е упражнило право на данъчен кредит, доставчикът "Слънце енд Ко" ЕООД няма да внесе начисления и дължим данък. Както правилно е приел Административен съд - Б., знанието у получателя по доставките не зависи, респективно не може да се отрече от евентуалната разполагаемост у доставчика на достатъчно имущество за да погаси публичните си задължения. Това обстоятелство е неотносимо към правния спор по приложението на чл. 177 ЗДДС, тъй като разпоредбата изисква само установено невнасяне на начисления данък, което е налице в случая, без значение дали доставчикът е разполагал или не с необходимите за погасяването на задължението активи. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение