Решение № 10530 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2009 г.

Решение № 10530 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София против решение № 51/21.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2944/2009 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и искане за отмяната му. Ответникът - кметът на община Златица оспорва касационната жалба, а ответникът - Общински съвет гр. Златица не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд отменя заповед № РД-18/31.03.2009 г., издадена от изпълняващия длъжността директор на РИОСВ-София, с която е предписано на кмета на община Златица в срок до 10 април 2009 г. да подпише одобреното с решение № 36 по протокол № 4/18.03.2009 г. на Общински съвет - Пирдоп и с решение № 164 по протокол № 26/20.03.2009 г. на Общински съвет Златица, споразумение по чл. 19а от Закона за управление на отпадъците за съвместно ползване от община Пирдоп и община Златица на депо за отпадъци в м. "Сулюманица" в землището на гр. Пирдоп. За да постанови този резултат, съдът приема, че предписанията имат за цел да осигурят ефективно опазване на околната среда, поради което са със задължителен характер, а в конкретния случай административният орган няма правомощие да дава предписание на кмета на общината, което касае извършване на правно действие - сключване на споразумение. Редът за сключване на споразумение със съдържание, посочено в принудителната административна мярка изключва принудителния административен елемент. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт поради приетата липса на правомощия за директора на РИОСВ да издаде предписание с посоченото в заповед № РД-18/31.03.2009 г. съдържание. Действително от една страна съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) регионалните инспекции по околната среда и водите осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. При изпълнение на тази функция директорите на РИОСВ са оправомощени да съставят предупредителни и констативни протоколи, да издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. От друга страна, управлението на отпадъците, което има за цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната следа е предоставено на регионално ниво на общините, които създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъците (чл. 1, ал. 3, чл. 19а от Закона за управление на отпадъците). Като кметът на общината е натоварен с конкретни функции и задължения по закон (чл. 16 от ЗУО) да организира управлението на дейността на отпадъците на територията на общината. Проявните форми на това управление са най-различни, но целта е постигане на опазване на живота, здравето и безопасността на хората. В конкретния случай видно от обстоятелствената част на оспорената пред първата инстанция заповед съображенията на административния орган да я издаде са неизпълнение на задължение на кмета на община Златица да осигури транспортирането и обезвреждането на събираните в контейнерите и чували битови отпадъци на територията на община Златица до депо или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им. Така описаните нарушения както правилно посочва в мотивите си административният съд изискват фактическото им предотвратяване, което може да бъде постигнато с адекватна принудителна административна мярка, разпореждаща прекратяване на нарушението, какъвто е смисълът на този вид отежняващи индивидуални административни актове. При неправомерно деяние, чието извършване е започнало мярката следва да е преустановителна. Анализът на разпоредителната част на административния акт не води до такъв извод. Предписанието за сключване на споразумение е намеса във волята на два равнопоставени субекта - община Златица и община Пирдоп, което е недопустимо да става по пътя на принудата. По изложените съображения и при липсата на сочените касационни основания обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение