Решение № 11563 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Тодоров, чрез адв. Е. Исмаил, срещу Решение 594 от 04.02.2021 г., постановено по адм. д. 3186 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която предявеният срещу Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДВР) иск, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение в размер на 1000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, за причинени на лицето неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед 458 от 03.03.2018 г., издадена от полицейски орган при 06 Районно управление на СДВР, е отхвърлен за горницата над присъдения размер от 100,00 лв. до пълния предявен размер от 1000,00 лв. и в частта на присъдените в полза на СДВР разноски. В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на решението, в обжалваната му част, при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като е присъдил занижен размер на обезщетението, боравил е неправилно с доказателствения материал, извратил е фактите и е показал осезаема тенденциозност при постановяване на решението. Наред с това е съобразил неотносими обстоятелства към претърпените от Тодоров неимуществени вреди. По подробно изложените от касационния жалбоподател доводи се иска отмяната на решението в отхвърлителната исковете част (за главница и лихва) и в частта на присъдените на СДВР разноски. Претендира се присъждане на сторените разноски за първоинстанционното производство изцяло, както и за касационното производство в общ размер на 430,00 лв. съобразно представените доказателства и списъка за разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът СДВР оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор. По същество моли оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението в частта, с която СДВР е осъдена да заплати на Тодоров обезщетение в размер на 100,00 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019 г., не е обжалвано и не е предмет на касационна проверка. Производството пред АССГ е образувано по предявения от Тодоров иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу СДВР за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното му достойнство и на доброто му име в семейството и обществото, безпокойство за евентуално обвинение в извършването на престъпление, което не е извършил, тревожност при излизания от нов арест, които са му причинени в резултат от неправомерното негово задържане по силата на отменена с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразна Заповед 458 от 03.03.2018 г., издадена от полицейски орган при 06 Районно управление на СДВР. Цената на предявения иск е 1000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, АССГ приел от правна страна, че исковата молба е допустима, доколкото е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административният акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди. За доказани съдът намерил и другите два кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ настъпването на вреди за Тодоров, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Не кредитирал в цялост показанията на разпитаната по делото свидетелка предвид връзката й с Тодоров и това, че е майка на общите им деца. Приел, че по делото не било установено засягане на авторитета на Тодоров пред семейството му. Намерил за релевантно, че са налице данни за предходни задържания на лицето; това, че свидетелката разбрала за задържането от жената на друг задържан, а не от Тодоров, както и това, че той не празнувал националния празник със семейството си. Макар и да приел за доказан изпитвания страх от Тодоров от евентуални бъдещи задържания, съдът направил извод, че това безпокойство не е следствие на задържането от 03.03.2018 г., а от бъдещи действия на полицейските органи. В допълнение като се позовал на приложената по делото докладна записка по повод задържането на Тодоров, съдът направил извод, че той запазил самообладание и нямал страх от полицейските действия. Горното, преценено в съвкупност, приел, че е основание да отхвърли твърденията му за претърпени неимуществени вреди. Заради това, че намерил за установено от свидетелските показания твърдението, че Тодоров е ограничил излизанията си, съдът му присъдил обезщетение в размер на 100,00 лв. Предвид изхода на спора, по компенсация, го осъдил да заплати на СДВР сума в размер на 49,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са оплакванията на Тодоров за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение, доколкото съдът не е съобразил и обезщетил претендираните и доказани неимуществени вреди, настъпили за касационния жалбоподател. Оправдани са възраженията му, че за да постанови решението и определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е съобразил неотносими към необходимата преценка обстоятелства и превратно е тълкувал гласните доказателства. Ето защо и при съобразяване на приобщените по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаната по делото свидетелка, размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение се явява необосновано занижен. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Обезщетението в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В случая Тодоров претендира обезщетяване на претърпените от него негативни емоционални изживявания по време на задържането за период от около 12 часа и в период от време след прекратяването му. Видно от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка, незаконното задържане на лицето е довело до отрицателни за него преживявания, до накърняване на личното му достойнство, опасения за последващи задържания и пораждане на отрицателна обществена нагласа към него. Като последица на всичко това и ограничаването на правата му по силата на отменената заповед за Тодоров се проявили негативни изживявания. Тези установени по делото обстоятелства, както и установените личностни промени в поведението на лицето, настъпили като последица на задържането, без основание не са били отчетени от първоинстанционния съд при преценка размера на обезщетението, което му се следва. Вместо това съдът е акцентирал на неотносими обстоятелства с кого е празнувал националния празник Тодоров, от кого е научила жената, с която живее на съпружески начала за задържането, предходните му задържания, а в противоречие със съдопроизводствените правила несъобразени са останали други релевантни факти, установени по делото - характера и интензитета на неговите негативни преживявания, отражението им върху личността му, както и периода през който те са търпени. По тези причини съдът неправилно е приел, че присъденият размер на обезщетение от 100,00 лв. предвид приетото за установено ограничаване излизанията на лицето, ведно с лихвата, считано от 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, ще го възмезди адекватно. Неизбежно, всеки задържан търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от правото на свободно придвижване предполага негативно отражение върху психическото му състояние. В конкретния случай, за времето на задържане от около 12,00 часа Тодоров е бил лишен от редица права, като правото на свобода, правото на личен живот и неприкосновеност. Ето защо, според настоящия съдебен състав, вредите му се изразяват в страдания и редица ограничения, на които той се позовава и неминуемо е търпял. Те, според законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, размерът на справедливото обезщетение, което е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Тодоров в исковия период, е претендираният от него - 1000,00 лв. Такъв размер се явява адекватен, за да възмезди претърпените и доказани от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Определен по този начин той е съразмерен, справедлив и обоснован, така че да е в състояние да компенсира преживяното. Определеният размер не е завишен, така че да обогати Тодоров, а се явява паричен еквивалент на преживяното от него като последица на незаконосъобразната заповед. Тодоров претендира репариране на претърпените неимуществени вреди, които описва задържане пред други лица на обществено място, с което бил унижен; задържането провокирало у него силен страх и безпокойство да не бъде обвинен в извършването на престъпление, което не е извършил, а след освобождаването си ограничил своите контакти и излизания под страх, че е набелязан от полицейските служители; притеснения и срам пред семейството и относно това какво обяснение да даде на децата си за задържането. Тези вреди са установени и доказани по делото и следва да бъдат обезщетение с присъждане на парично обезщетение в посочения размер. Предвид изложеното, решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Тодоров иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 100,00 лв. до 1000,00 лв. е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато нарушение съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на изводите на съда. В тази част то следва да се отмени, като вместо него, в тази част, се постанови друго, с което СДВР да бъде осъдена да заплати настоящия касационен жалбоподател сума в размер на още 900,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно задържане със Заповед 458 от 03.03.2018 г., издадена от полицейски орган при 06 Районно управление на СДВР, ведно с лихвата, така както е претендирана от 10.06.2019 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за задържане). Предвид това, решението следва да се отмени и в частта, с която Тодоров е осъден да заплати на СДВР разноски за първоинстанционното производство. Поради частично пререшаване на спора от касационната инстанция, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, на Тодоров се следва присъждането на разноски в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 10,00 лв. за държавна такса. При съобразяване на изхода на делото в касационната инстанция нему се следва и присъждането на разноски за касационното производство в размер на претендираните 430,00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса). Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид неговия размер, интереса и правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение