Решение № 12849 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2011 г.

Решение № 12849 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Каолиново, обл. Шумен, срещу Решение № 16 от 17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 227/2010 г. от Административен съд Шумен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - "Каолин" АД със седалище и адрес на управление гр. Сеново, представлявана от Александър Георгиев Прокопиев, чрез адв. Мина Вълева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е провел контрол за законосъобразност на заповед № РД-81 от 17.04.2009 г. на кмета на община Каолиново, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено изземването на недвижим имоти - публична общинска собственост с № 040141 и № 040145, находящи се в землището на гр. Каолиново и с № 000101 и № 000134, находящи се в землището на с. Дойранци, представляващи пътища, които се държат без правно основание от "Каолин" АД. Въз основа на събраните с административната преписка и в хода на съдебното дирене доказателства съдът е приел за установено, че процесните имоти представляват пътища, но по своето предназначение са селскостопански, осигуряващи достъп до земеделски земи и като такива попадат в изключенията, визирани от разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). На второ място е приел за установено, че търговското дружество се легитимира като собственик на имоти с № 000148; № 000128 в землището на с. Дойранци и на имот с № 040143 в землището на гр. Каолиново, за които по картата на възстановените имоти (КВС) е отразено, че са с начин на трайно ползване (НТП) "товаро-въжена линия" (ТВЛ). Въз основа на депозираните по делото заключения на експерта съдът е приел, че в плана за земеразделяне и изготвената въз основа на него КВС за с. Дойранци и гр. Каолиново, процесните полски общински пътища са прекъснати от собствените на "Каолин" АД имоти, съгласно нот. акт № 25 от 22.12.2008 г., над които е разположена и минава ТВЛ, като при свързването на точките (в които процесните общински пътища са прекъснати от ТВЛ) реално се засягат части от имоти с № 000148 и № 040143. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че не са събрани доказателства, установяващи собствеността на общината върху имотите, предмет на заповедта за изземване, поради което не е налице една от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Отделно от това е приел, че търговското дружество владее на законно основание - нот. акт - частта от имоти с № 000148, находящ се в землището на с. Дойранци и с № 040143, находящ се в землището на гр. Каолиново, поради което не е налице и тази законово изискуема предпоставка - имотът да се владее/държи без правно основание. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните по делото доказателства. Неправилен е извода на съда, че в конкретния случай не са били налице законово изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Това е така, тъй като съдът не е обсъждал заключението на техническата експертиза, назначена по делото (допълвана и коригирана), с останалите писмени доказателства, като неправилно е приел, че процесните имоти "по своето предназначение представляват селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи и като такива попадат в изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗПът, за които този закон е неприложим". По делото са приложени писмени доказателства, от които е видно, че товаро-въжената линия, свързваща Рудник "Дойранци" с Обогатителна фабрика Каолиново е монтирана през 1986 г. и е въведена в експлоатация с разрешително рег. № ВЛ 01 от 30.10.1996 г. (л. 37 от адм. № 162/2009 г.). За нея е бил съставен акт за частна държавна собственост № 1286 от 24.06.1998 г. на основание § 34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП и чл. 148, ал. 1 от ППЗДС. Общинските полски пътища, които я пресичат и се намират под линията, са отразени както в приложените по делото скици № 1, № 4 и № 6 от 25.02.1998 г. (л. 34-36 от адм. дело № 162/2009 г.), така и в приложените по делото План за земеразделяне на с. Дойранци и изготвената въз основа на него КВС. Фигурират и в скиците, изготвени от вещото лице (л. 137, л. 138 и л. 139). Същото обстоятелство е отразено и в съдържанието на писмо изх. № 80 от 16.04.2009 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" - Каолиново (л. 61 от адм. преписка) - товаро-въжената линия, свързваща Рудник Дойранци с Обогатителна фабрика Каолиново съответства на три имота по картата за възстановената собственост (КВС) - на № 000128 и № 000148 по КВС на с. Дойранци и на № 040143 по КВС на гр. Каолиново. По естествен път тези имоти се пресичат в посока север-юг от общински полски пътища (под въжената линия), като на север и на юг тези полски пътища са с различни имотни номера. Тази различна номерация обаче не променя обстоятелството, че въжената линия се пресича от пътища, за които административния орган сочи, че се явяват транзитен маршрут за много населени места, а за част от местното население са и основно комуникационно средство - за преминаване на линейки, пожарни автомобили и т. н. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. ", а по смисъла на § 1, т. 7 от същите ДР "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци.". В чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) е посочено, че местните пътища са общинските пътища, които са отворени за обществено ползване и осигуряват транспортни връзки от местно значение. Следователно, задължението за поддръжката им, се вменява на общината като собственик на вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗП собствеността на пътищата е публична и частна. Няма спор, че процесните пътища не са частна собственост; нито, че са част от републиканската пътна мрежа, поради което се явяват общински. Общинските пътища, съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 8 от ЗП са публична собственост и за тях съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС не се съставят актове. Отделно от това съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОбС: "Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон. ". Следователно частта от пътя, заключен между точките 1616-678 (от имот № 000101) и 1451-1456 (от имот № 000134), с точки 677-676 (от имот № 000101) и 1463-1464 (от имот № 000134), както и тези обозначени с точки 1231-1316 (от имот № 040141) и 1024-1428 (от имот 040145), не може да се прехвърля в собственост на трети лица. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кмета на съответната община, който има материалната компетентност от закона да постановява заповеди с оглед правилното ползване и управление на тези пътища. Ограждането на такива пътища и въобще препятстване ползването им по какъвто и да е начин е недопустимо и води до постановяване на акт по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, както правилно е процедирано в случая. Между посочените в оспорваната заповед имоти, съответно с № 040141 и № 040145 в землището на гр. Каолиново, № 000101 и № 000134 в землището на с. Дойранци, всички с начин на трайно ползване "полски път" съгласно КВС, няма идентичност с посоченият в жалбата имот № 000148 в землището на с. Доранци с начин на ползване "товаро-въжена линия", съгласно заключението на експерта по делото. Ето защо, ако жалбоподателят твърди, че е собственик и на частта от пътищата, обозначени с посочените по-горе точки, той следва да реализира правата си по общия исков ред. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени му по силата на закона и в съответната писмена и предметна форма, което го прави валиден акт. При служебната преценка за неговото съответствие с материалния закон и относимите процесуални норми, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Процесуалният представител на община Каолиново е направил своевременно искане за присъждане на понесените по делото разноски, но не е представил списък и доказателства за техния размер, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Ето защо претенцията не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение