Решение № 9330 от 4.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2014 г.

Решение № 9330 от 4.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2014 г., II о., докладчик председателят Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби: 1. на кмета на община Пещера, 2. на Стефан Димитров Андонов от гр. Пазарджик и 3. на Ваня Благоева Андонова от гр. Пещера, против Решение № 420/31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 325/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена Заповед № 3/2.01.2013 г. на кмета на Община Пещера. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответниците Маргарита Стоянова Чонева, Петя Щерева Бойкова и Мария Щерева Консулова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта и основателността на жалбите, приема следното: Касационните жалби на Стефан Димитров Андонов и Ваня Благоева Андонова са недопустими, като подадени от лица, които нямат правен интерес на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като обжалваното решение, с което е отменена заповедта, се явява благоприятно за тях. Недопустимите жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено. Касационната жалба на кмета на Община Пещера е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е одобрен проект за ЧИ на ПУП-ПР за изменение на дворищно регулационната линия по съществуваща имотна граница между УПИ Х-2177 и УПИ ХI-2176 в кв. 138 по ПУП на гр. Пещера по щрихите и линиите в зелен цвят, съгласно представения проект. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с дадени задължителни указания за установяване на обстоятелствата за това по кои планове се предава част от УПИ Х-2177 към УПИ ХI-2176, налице ли е такова придаване по действащия регулационен план и дали са изплащани обезщетения по него. Съдът е изпълнил дадените му указания, дал е възможност на страните да представят допълнителни доказателства за установяване на фактите, посочени като неизяснени от касационната инстанция, допуснал е и изслушал съдебно-техническа експертиза. От събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице се установява, че спорната имотна граница между УПИ Х -1107 и УПИ IХ - 1106 съвпада с имотната граница по стария план от 1968 г., съгласно който за урегулиране на УПИ Х-1107 се придава от имот пл. № 1106 част от 33 кв. м., като регулационните отношения по обезсиления план са уредени със съставянето на нотариален акт № 170/1982 г. за собственост на придаваемо място с площ от 33 кв. м. В посочения нотариален акт е записано, че стойността на придаваемото място в размер на 132 лв. е изплатено. Видно от заключението на вещото лице придаваемото място в плана от 1985 г. е идентично с това по плана от 1968 г. и както правилно приема първоинстанционният съд в резултат на новия план не е възникнало състояние на неуредени регулационни отношения. Следователно не са налице материалноправните условия за издаване на оспорената заповед и тя е незаконосъобразна, както правилно е прието в обжалваното решение. Като е достигнал до верни правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,