Решение № 5531 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2018 г.

Решение № 5531 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Сайед, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 6628 от 13.11.2018 г. по адм. д. № 10436/20178 г. на Административен съд - София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-723/5.09.2018 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и е достигнал до необоснован правен извод. Иска отмяна на решението. Ответникът началникът на сектор "Миграция" при СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на административния орган е представена докладна записка УРИ № 5392 р-775/5.09.2018 г. на инспектор в сектор "Миграция"- СДВР. С нея органът е установил, че с влязло в сила решение № 13878/18.07.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Сайед и няма данни за подаване на последваща молба, нито за регистрирано доброволно напускане на страната през ГКПП. В докладната записка е посочено, че е налице опасност от укриване на лицето и е предложено А. Сайед е да бъде принудително настанен в СДВНЧ до изпълнение на принудителната административна мярка "връщане в страната по произход, страната на транзитно преминаване или трета страна", приложена със заповед № УРИ 5392-ПАМ-722/5.09.2018 г. на началник сектор "Миграция" - СДВР. Предвид изложеното е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед №УРИ 5392 ПАМ-723/5.09.2018 г., с която А. Сайед е принудително настанен в СДВНЧ. Чужденецът е фактически настанен в специализирания дом на 5.09.2018 г. В хода на съдебното производство е приложена справка № УРИ 513 р-85005/11.10.2018 г., изготвена от началник сектор "Миграция"- СДВР, съгласно която лицето няма документ за пътуване или друг документ, удостоверяващ неговата самоличност, не са налице данни за друга адресна регистрация, нито са предоставени доказателства, че разполага със средства за издръжка и задължителна медицинска застраховка. Пред първоинстанционния съд чужденецът е представил писмени доказателства в превод на български език, от които може да се установи самоличността му, както и обстоятелството, че в административното производство се е представил с различни имена. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че с оглед събраните по делото доказателства са изпълнени предпоставките на § 1, т. 4 в ДР ЗЧРБ за издаване на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. Изложени са и доводи за липсата на основания за приложението на други по-леки мерки спрямо чужденеца. В заключение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се организира принудителното отвеждане на чужденеца и да се подготви връщането му в страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна съгласно чл. 15, ал. 1 от Директива 2008/115 от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Решението е правилно. Съответен на доказателствата по делото и закона е първоинстанционният извод, че мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Приложената с оспорената заповед ПАМ следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 ЗЧРБ. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Налице са и останалите, регламентирани в закона, предпоставки. Фактическите констатации на органа обосновават извод, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то, ако не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В случая, както правилно е приел съдът, чужденецът се е представил с различни имена, съответно е предоставил невярна информация относно самоличността си, не разполага със средства за издръжка или лица, които да му предоставят такава, както и данни за адресна регистрация. Действително, по делото е представен паспорт на чужденеца с превод на български език, но дори да се приеме, че чужденецът е с установена самоличност, то това не може да бъде единствено и достатъчно условие за прилагането на по-лека ПАМ. Посоченото мотивира извод за вероятна основателност от затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С оглед изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Изложените от касатора пред настоящата инстанция доводи относно политическата ситуацията в Афганистан и евентуалната опасност за живота му са неотносими в настоящото производство. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд