Решение № 4525 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2015 г.

Решение № 4525 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. при ЦУ на НАП и на П. А. Б. срещу решение № 433/05.11.2014 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 530 по описа за 2014 г. Касаторът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 151303123/21.03.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 265/20.06.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. в частта му за определените задължения за 2007 г. за ДОО 468,60 лв.; лихви ДОО - 622,12 лв.; ДЗПО - 132 лв.; лихви ДЗПО 175,07 лв.; ЗО - 158,40 лв.; лихви ЗО - 122,83 лв.; за 2008 г. ДОО 2412,45 лв.; лихви ДОО - 2228,43 лв.; ДЗПО - 709,54 лв.; лихви ДЗПО - 655,41 лв.; ЗО - 851,45 лв.; лихви ЗО - 456,45 лв.; за 2009 г. ДОО - 405,60 лв.; лихви ДОО - 337,71 лв.; ДЗПО - 156 лв.; лихви ДЗПО - 129,88 лв.; ЗО - 249,60 лв.; лихви ЗО - 121,02 лв.; за 2010 г. ДОО 554,40 лв.; лихви ДОО - 344,65 лв.; ДЗПО - 252 лв.; лихви ДЗПО - 156,67 лв.; ЗО - 403,20 лв.; лихви ЗО - 151,30 лв. Касаторът твърди, че е допустимо да бъдат установени по реда на чл. 124а ДОПК задължения за осигурителни вноски за периоди, предшестващи влизането в сила на нормата. Поради това моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА - съответно потвърден. Претендира разноски в общ размер от 2200 лв. П. А. Б. обжалва съдебното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата и срещу РА в частта му, с която за периода 2007 г. - 2012 г. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 2376.10 лв. и лихви в общ размер на 1046.26 лв., както и в частта за разноските. Касационните доводи се свеждат конкретно до отказа на съда да кредитира доказателствата - гласни и писмени, за предоставени суми в размер на 15000 лв. по договор за заем и на 15969 лв., предоставени безвъзмездно. Поради това касаторът моли да се отмени решението и РА в обжалваната част. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. при ЦУ на НАП срещу определение № 465 от 02.12.2014 г. по същото дело на АСВТ, с което решението е изменено в частта за разноските. И двете страни оспорват съответно касационната жалба на противната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба и частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Т. при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на П. Б. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: В хода на ревизията Бонева е посочила, че през целия ревизиран период е придобивала доходи само от трудови правоотношения и е получила суми от брат си Иван Илиев, които са признати от органите по приходите. В писмените си обяснения не е посочила налични суми към 01.01.2007 г. и не е представила документи за това. Не е представила и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните години. При съпоставка между изразходваните и получени от П. А. Б. парични средства органът по приходите е установил превишение на разходите за 2007 г. - в размер на 2240,07 лв., за 2009 г. - в размер на 16 812,10 лв., за 2009 г. - в размер на 1889,88 лв., за 2010 г. - в размер на 2893,69 лв., за 2011 г. - в размер на 4658,29 лв. и за 2012 г. - в размер на 2846,97 лв. Съдът е счел, че констатациите на органа по приходите за ревизираните периоди са правилни и законосъобразни. При формирането на паричния поток са взети предвид разходите за издръжка на жалбоподателката, в това число половината от издръжката на дъщеря й, внасянето на суми по лични банкови сметки, плащането на местни данъци и такси и предоставянето на парични средства в брой на Иван Ангелов. Като приходи са приети изтеглените суми от лични банкови сметки, в това число трудовите възнаграждения и получени суми в брой от И. А. С жалбата срещу ревизионния акт пред ОДОП е представен договор за заем от 21.07.2008 г., по силата на който Р. Ц. М. предоставя на П. Б. сумата от 15000 лв. за срок от десет години, при 5% годишна лихва. Представена е и разписка за предадените средства. Също с жалбата е представен договор от 25.01.2008 г., по силата на който Й. Г. И. предоставя на П. А. Б. сумата от 15969 лв. безвъзмездно, като е приложена и разписка за предаване на сумите. Р. М. и Й. И. са разпитани в съдебно заседание като свидетели, но съдът не е кредитирал показанията им. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че ако се признаят за предоставени 15 000 лв. по договор за заем от 21.07.2008 г. от Р. М. и сумата 15969 лв. по договор за безвъзмездно предоставяне на парични средства от 25.01.2008 г., за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не се установява превишение на разходите над приходите. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е счел, че няма основание за отмяна на РА в частта му за задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, но е отменил РА в частта му за осигурителните вноски за периода 2007-2010 г., като е счел, че нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна. Решението е правилно. Не са налице посочените от страните касационни основания. Решението е постановено при задълбочено проучване и обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, въз основа на което са направени верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Органите по приходите обосновават посочените основания с наличието на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано П. Б. да е получила парични средства в размер на 15000 по договор за заем и 15969 лв. безвъзмездно през 2008 г. Съдът е обсъдил представените в тази насока доказателства в тяхната съвкупност и е направил верни и обосновани фактически изводи. Логично е да се смята, че ако е разполагала с договорите към момента на ревизията, П. Б. би се позовала на тях още в нейния ход, респективно би ги посочила като основание за доход в декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Представянето на договорите и разписките едва с жалбата срещу ревизионния акт поражда основателно съмнение, че те са създадени с оглед процеса. Обсъждането на писмените доказателства в съвкупност със свидетелските показания потвърждава този извод. Показанията на свидетелката И., освен че следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, предвид родството и с П. Б., са твърде общи и колебливи. Правилно съдът е отказал да приеме, че родителите на П. и И. А. са продали наследствена къща и парите са разделени между брата и сестрата. Освен че няма данни, че такава сума реално е била налична, предадена и съхранена от жалбоподателката към 01.01.2007 г., продажбата на недвижим имот се извършва и доказва с нотариален акт. Конкретно относно предоставената безвъзмездно сума от 15969 лв., свидетелката показва бегли и колебливи спомени, като не помни кой е изготвил договора и не може да отговори защо е трябвало да се създаде документ. Свидетелката използва граматическо време, което е индиция, че не е присъствала на събитията /"били сме заедно", "или в нас, или в тях е било"/. Освен това сочи, че П. Б. не е имала финансови затруднения. Като причина за предоставяне на сумата свидетелката обяснява, че по този начин са върнати предоставени от П. Б. средства на семейната фирма на И., но по делото няма доказателства за оформено заемно правоотношение и за предоставени средства в този смисъл. Не на последно място, липсват доказателства за произход на средствата. Изнесените твърдения, че свидетелката получава такива от баща си и братовчед си във връзка с техни доходи в чужбина, не са доказани със съответни документи. Правилни са и изводите и по отношение на твърденията за предоставени суми от свидетеля Мачев. В хода на ревизията е установено, че той е пенсионер от 2000 г. и няма други доходи освен от пенсия. Липсват писмени доказателства за твърденията му, че е имал спестени 12000 долара от изплатените му 20 брутни заплати при пенсиониране, че съпругата му работи в Италия и му праща пари, че е продавал недвижими имоти. Житейски нелогично е предоставяне на сума от 15000 лв., без свидетеля да си спомня по какъв курс е обменил доларите, за да ги предостави именно в лева на П. Б., както и обстоятелството, че свидетелят не знае и не се интересува с какво се занимава тя, но въпреки това и предоставя сериозна сума. Тези обстоятелства, в съвкупност с основния мотив, че договорът за заем и разписката са представени едва след приключване на ревизията, водят до правилен краен извод за липса на доходи от заемни средства. Настоящият състав споделя изцяло и останалите изложени аргументи от АСВТ във връзка с твърденията за предоставени парични средства от свидетелите. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази част решението е правилно. Неоснователна е и касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Т. при ЦУ на НАП. Действително, разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е константната практика на осмо отделение на ВАС. Ето защо правилно РА е била отменен в частта за осигурителните вноски, дължими за периода 2007 - 2010 г. Решението е правилно и в частта за разноските, включително след изменението им. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е правилно определен от съда въз основа на съотношението между материалния интерес, за който РА е оставен в сила и пълния материален интерес по спора. Наредбата определя минималните адвокатски възнаграждения, но винаги разноските по делото се определят на база уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Ето защо частната жалба срещу определението на АСВТ за изменение на решението в частта за разноските, е неоснователна. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и изхода от спора, П. Б. следва да заплати на дирекция "ОДОП" В. Т. съдебни разноски в размер на 397,19 лв., а директорът на дирекция "ОДОП" В. Т. да заплати на П. Б. съдебни разноски в размер на 518,70 лв. Водим от горното Върховният административен съд, VIII отделение