Решение № 8559 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2016 г.

Решение № 8559 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министерството на здравеопазването е подало касационна жалба срещу решението от 8.01.2016 г. по адм. дело № 5792/2015 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която е осъдено да заплати на В. Р. П. сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 27.05.2014 г. - 11.06.2015 г. от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт-заповед № РД-22-21/18.02.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" в Министерството на здравеопазването заедно със законната лихва, считано от 27.05.2014 г. до окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с присъждане на направените разноски. Решението се обжалва и от В. Р. П. в частта, в която е определен период на присъденото обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и в частта за разноските. Поддържа се, че решението е недопустимо в частта, в която съдът е присъдил обезщетението за времето от 27.05.2014 г. до 11.06.2015 г., тъй като искът е предявен без оглед на определен период, и е неправилно в отхвърлителната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискани са обезсилването на решението в частта за определения период на обезщетението и отмяната му в частта, в която искът е отхвърлен, както и в частта за разноските, с постановяването на друго решение, с което искът се уважи изцяло и се присъдят разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно в частта, в която искът е уважен за сумата 50000 лева заедно със законната лихва и неправилно в отхвърлителната част, както и в частта за присъдените разноски. Върховният административен съд като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: В. Р. П. е предявил срещу Министерството на здравеопазването иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт-заповед № РД-22-21/18.02.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при Министерството на здравеопазването, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2014 г. до окончателното изплащане. Административният съд е установил, че с решение от 28.01.2014 г. по адм. дело № 3531/2013 г. по описа на Административния съд-С. град, влязло в сила на 27.05.2014 г., е била отменена като незаконосъобразна заповед № РД-22-21/18.02.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при Министерството на здравеопазването, с която е отказано заплащане на поисканата от В. Р. П. сума от 39 968,80 евро за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за хирургично лечение на заболяване с диагноза "първичен мозъчен тумор" в Международния институт по неврология, Хановер, Германия. Преписката е изпратена на заместник-министъра на здравеопазването за ново произнасяне по заявление № 95-00-90/11.05.2012 г., подадено от В. П.. За доказване на неимуществени вреди, причинени от отменения административен акт, съдът изслушал показания на свидетели, които възприел като обективни и непротиворечиви. Според тези показания ищецът, работил дълги години като лекар, бил разочарован от направения отказ, притеснявал се, че създал проблеми на семейството си, тъй като сумата, която не получил от Министерството на здравеопазването, а взел назаем, за да заплати лечението си в чужбина, била изключително голяма и непосилна за семейството. След операцията трябвало по най-бързия начин да се съберат пари, за да се погаси този заем. Отказът за финансиране от страна на Министерството на здравеопазването се отразил тежко на В. П., той станал затворен, притеснен и направил втори епилептичен припадък. Въз основа на събраните доказателства административният съд направил извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, безпокойство, тревоги, както и в неблагоприятно въздействие върху здравето му, в причинна връзка с постановения отказ. Съдът счел, че искът е основателен за времето от 27.05.2014 г. ( датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповед № РД-22-21/18.02.2013 г.) до 11.06.2015 г. ( датата на завеждане на исковата молба ). За определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид, че ищецът преживял тревоги, които съществено се различават от ежедневните, тъй като са свързани с наличието на тежко заболяване, с възможността да упражнява занятието си и да се грижи за семейството си. Тревогите се отразили върху здравето му в период след оперативно лечение. Съдът взел предвид и обстоятелството, че административният орган не се произнесъл за отпускането на средства повече от година след отмяната на отказа за отпускането на средствата за лечение. У ищеца възникнало безпокойство, тъй като заявлението му многократно било прехвърляно между две институции, а отговорната администрация не се съобразила с влязлото в сила съдебно решение и впоследствие също не изпълнявала задължението си. С оглед на тези обстоятелства, от една страна, и от друга, отчитайки факта, че вече била издадена заповед, с която на В. П. се разрешавало заплащането на сума до 39 968, 80 лева от бюджета на Министерството на здравеопазването, съдът присъдил на ищеца по справедливост сумата 50 000 лева заедно със законната лихва, считано от 27.05.2014 г. и разноски в размер на 10 лева, за които имало представени документи. Административният съд отбелязал, че съгласно представените два договора за правна защита и съдействие адвокатската защита се оказвала безплатно, поради което не се следвало да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че постановеното от административния съд решение е недопустимо. Поради това не следва да се извършва проверка за неговата правилност. Според твърденията на ищеца, той понесъл болки и страдания, изразяващи се в продължил повече от три години стрес, напрежение, притеснения, свързани, както със забавената административна процедура по заявлението му за отпускането на средства за лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, така и последвалите съдебни процедури. Първоинстанционният съд не е съобразил, че дължи произнасяне само по обстоятелствата, съставляващи основанието на предявения иск. Фактите, възникнали преди издаването на заповед № РД-22-21/18.02.2013 г. и след отмяната й, не са относими към произнасянето на съда. Административният съд обаче е обусловил преценката си от действията на Министерството на здравеопазването, предприети преди да се постанови отказа за финансиране, а също и със забавата в последващото произнасяне на компетентния орган на Министерството на здравеопазването след отмяната на заповедта. С оглед твърденията на ищеца, че вредите произхождат от отменения незаконосъобразен административен акт, съдът е следвало да сведе обсъждането само до тези вреди, съставляващи пряко следствие от този акт. От съображенията на съда е следвало да се изключат описаните в исковата молба действия и бездействия на длъжностни лица от Министерството на здравеопазването, които, макар и свързани със случая, не се заявяват от ищеца като източник на вреди. Първоинстанционният съд е дължал обсъждане на обстоятелствата, че В. П. е преживял притеснения и тревоги, предизвикани от постановения отказ за отпускане на средства от бюджета на Министерството на здравеопазването, засегнал неблагоприятно очакванията му, че може да изплати задължението си от заем, предоставен от негови близки за финансиране на лечението му. Съобразно проведеното доказване съдът е следвало да прецени наличието на елементите на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в периода от постановяването до отмяната на незаконосъобразния административен акт. По повод оплакването на касационния жалбоподател В. П., че в исковата молба не е определен период на неимуществените вреди и че съдът се е произнесъл извън параметрите на предявения иск, следва да се отбележи, че всяка искова претенция за вреди от непозволено увреждане неизменно се ограничава в рамките на определен период. В случаите, когато вредите произтичат от незаконна административна дейност, проявлението им не може да надхвърли момента на преустановяване на дейността. Тезата, че вредите продължават да се търпят след отмяната на незаконосъобразния административен акт, възприета и в решението на първоинстанционния съд, не би могла да се сподели, тъй като е логически и правно неиздържана. Същевременно съдът не имал правомощие сам да определя периода, в течение на който се търпят вреди. Непосочването на периода, за който се претендират вреди, е непълнота на искането, поради което исковата молба е следвало да се остави без движение. Вместо това, в нарушение на изискванията за допустимост, съдът се е произнесъл по искане, чиято характеристика е различна от тази по исковата молба. Като се е произнесъл за присъждането на обезщетение за вреди за непредявен период и е определил размера на обезщетението въз основа на факти, които са извън въведения с исковата молба фактически състав, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част, тъй като порокът засяга и двете части на решението. Макар обезсилването на решението да се засяга и частта за присъдените разноски, за пълнота следва да се отбележи, че съдът неоснователно не е приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случаите на адвокатска помощ, оказана безплатно, ако другата страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Делото следва да се върне на административния съд за постановяване на допустимо решение. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд