Решение № 307 от 29.5.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200954/2023 г.

Производството е по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения Я. Г. Я. за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 166 от 14.03.2024г. на ВКС, второ наказателно отделение. В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура моли молбата да бъде уважена, като се допусне тълкуване в смисъл, че присъдата е оставена в сила относно съставомерността на деянието и специалната цел за получаване на гласове от Я. като кандидат на коалиция „Алтернатива на гражданите“ за общински съветник със съответния номер на бюлетина и преференция. Осъденият не се явява, не изпраща представител. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери искането за допустимо, но неоснователно. Според искането осъденият Я. заявява, че е затруднен да разбере дали е уважена претенцията му за явна несправедливост на наказанието; защо в следствие от частичното му оправдаване не е намален срокът на лишаването от свобода и размерът на глобата; какво е правното основание за отмяна на допълнителното наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК; дали съдът е приел, че сумата от 200лв. е дадена за подкрепа на Я. или за подкрепа на „Алтернатива на гражданите“. След допълнителен преглед на заключителната и обстоятелствената част на решението, не се констатираха неясноти, които да пораждат затруднения при изпълнението му и да налагат преодоляването им по пътя на тълкуването. С въззивната присъда № 24 от 01.08.2023г. по ВНОХД № 746/2023г. Софийският апелативен съд е признал Я. Я. за виновен в това, че на 25.10.2019г., в гр.С. З., е предоставил сумата от 200лв. на И. А., за да бъде дадена на други лица, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. в негова полза като кандидат за кмет на Община С. З., издигнат от коалиция „Алтернатива на гражданите“, гласувайки с бюлетина с № 26 и в полза на вписаната в бюлетината за избор на общински съветници преференция № 142 на коалиция „Алтернатива за гражданите“. Наложено му е наказание лишаване от свобода за две години с четиригодишен изпитателен срок, глоба в размер на дванадесет хиляди лева и лишаване от право да заема длъжността кмет за срок от четири години. Касационният съд е отменил частично присъдата досежно съставомерната цел избиратели да бъдат склонени да гласуват в негова полза като кандидат за кмет на Община С. З., и досежно наказанието лишаване от право да заема длъжността кмет. Касационното решение съдържа ясен и точен отговор на всички поставени в искането за тълкуване въпроси. Първият абзац на стр.7 от мотивите разяснява, че смекчаването на санкционните последици е следствие от корекцията на присъдата по отношение на съставомерната цел, която не е Я. да бъде избран за кмет, а за общински съветник, докато лишаването от право е да заема длъжността „кмет“, а не длъжността „общински съветник“. Направено е и изрично позоваване на чл.50, ал.1 от НК, т.е. визирана е материалноправната разпоредба, чието правилно приложение обуславя отмяната на допълнителното наказание. За да се изключи всякакъв повод за съмнение, следващият абзац започва с недвусмислената констатация на съда, че претенцията за явна несправедливост на наказанието е неоснователна. Така изтъкнатите затруднения на осъдения да разбере защо е отменено приложението на чл.167, ал.6 от НК могат да бъдат преодолени с по- внимателен прочит на посочените части от съдебното решение. Напълно ясно е какво приема съдът и по отношение на предназначението на дадената сума. На стр.6 е записано, че желанието на осъдения е било избирателите да попълнят бюлетината с отбелязване на № 26, т.е. на „Алтернатива на гражданите“ и № 142, т.е. да дадат преференция на Я. Я.. Като кандидат за общински съветник, осъденият не би следвало да е затруднен да разбере, че гласуването с двата номера не е алтернативно, а се прави едновременно, тъй като отбелязването само на номера на преференцията би означавало невалидност на бюлетината. Отговор на този въпрос се съдържа не само в мотивите на решението, но и в диспозитива на въззивната присъда, която е оставена в сила по отношение на постановеното, че Я. е осъществил престъплението с цел петдесет лица да бъдат склонени да гласуват с № 26 и в полза на вписаната преференция № 142. Аргументацията на молбата за тълкуване разкрива, че затрудненията на Я. не произтичат от неясноти в решението, а от неразбиране на принципите, от които съдът се ръководи при индивидуализацията на наказанието. Производството по чл.414, ал.1, т.1 от НПК няма за задача повишаване на правната култура на осъдените лица, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение