Решение № 12851 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2014 г.

Решение № 12851 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 от АПК по касационна жалба на Григор Инов от гр. София срещу решение № 2460/11.04.2014 г., по адм. д. № 4949/2013 г. на Административен съд-София град. В жалбата се развиват оплаквания за необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник СГКК-София не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Габриела Бегова, чрез особен представител адв. Живкова, в писмено възражение и в хода по същество, не оспорва касационната жалба, а с доводи за нейната основателност предира отмяна на решението и произнасяне по същество. С допълнителна молба от 9.10.2014 г. се иска определяне на възнаграждение за особен представител. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно, тъй като не е налице на явна фактическа грешка в кадастралната карта / КК/. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против писмен отказ, материализиран в писмо изх. № 94-216-22-10-5430/18.03.2013 г. на началник СГКК-София за поправка на явна фактическа грешка при отразяване в КККР на гр. Нови Искър на ПИ с идентификатори 00357.5359.19 и 00357.5359.449.Прието е, че отказа е законосъобразен, тъй като КККР, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК за процесните имоти е влязла в сила и претендираните от молителя Инов несъответствия с регулацията могат да бъдат отстранени само чрез изменение на КККР по реда на чл. 53 ЗКИР, но не и чрез поправка на явна фактическа грешка. Взето е предвид и безспорното по делото обстоятелство, че в заявлението до СГКК-София липсва искане за отразяване на заявителя като собственик в кадастралния регистър /КР/ за процесните имоти. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че административната процедура пред СГКК-София е задвижена по заявление на Инов от 3.01.2013 г. за поправка на явна фактическа грешка в кадастралната карта /КК/ за имоти с идентификатори 00357.5359.19 и 00357.5359.449, поради несъответствие с РП. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е налице при наличието на несъответствие между съществуващите на място трайни топографски обекти и данните за тях в картата или плана. Следователно несъответствието с регулацията и записванията в кадастралния регистър /КР/ не съставляват явна фактическа грешка, а попадат в приложното поле на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /"непълноти и грешки"/. За отстраняване на тези непълноти и грешки, редът е този по ал. 3 във връзка с ал. 2 на чл. 53 ЗКИР, както правилно е прието от административният съд. Това е така, защото несъответствието в основни кадастрални данни за недвижимите имоти / граници и площ/, които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние, представляват "непълноти и грешки" в одобрената КК по смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 3/2005 г. Тези несъответствия не са "явна фактическа грешка" по определението на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР, защото не са несъответствия между съществуващите на местността трайни топографски обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. Промяната в имотните граници на ПИ и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и при спазване на специалната административно-производствена процедура по ал. 3 и 2 на чл. 53 ЗКИР. Предвид това изводът на съда, че не са налице условията за издаване на искания административен акт и оспорения отказ се явява законосъобразен е обоснован и съответен на изяснената фактическа установка по делото. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед процесуалното представителство, осъществено от назначения особен представител на Габриела Бегова и изхода на делото, следва да бъде определено възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв, което да бъде платено на адв. Ева Живкова от жалбоподателя Григор Радоев Инов по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК