Решение № 6233 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2017 г.

Решение № 6233 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ, Фонда/ът), срещу Решение № 244 от 29.11.2016 г., постановено по адм. д. № 280 по описа на Административен съд - К. (АС - К.) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-6500/7491 (в решението посочен като 7591) от 06.07.2016 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и фондът е осъден да заплати на Г. Й. Е. сума в размер на 610,00 лв. направени от него разноски по делото, от които 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. за държавна такса. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, но не се обосновава наличието на заявените касационни основания. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба на Е.. Фактически частта от касационната жалба от страница четвърта до страница седма от делото, без предпоследния абзац и нейния петитум, представлява дословно повторение на представените от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател "Писмени бележки" пред първоинстанционния съд. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна Г. Й. Е. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя подробни писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски съгласно списък на разноските, който представя. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ с изх. № 01-6500/7491 от 06.07.2016 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2012 и 2013 във връзка с подадените от Е. О. заявление за плащания на площ 2012 с УИН 10/230512/42775, Общо заявление за плащания на площ 2013 с УИН 10/180613/49347 в размер на 33802,74 лв., на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11 от 2009 г.). Въз основа на подробно установената по делото фактическа обстановка, съставът на АС - К. е направил извод, че спорният АУПДВ е валиден административен акт като издаден от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон, при нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и на административнопроизводствените правила. Предвид посоченото е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 - т. 4 АПК. Изложил е съображения, че актът не съдържа фактически основания, които да обосновават приложението на правното основание по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. Посочил също така, че е налице порок в съдържанието на оспорения акт, който съставлява основание за незаконосъобразност на същия и не може да бъде преодолян само с посочване на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. без конкретизиране на предвиденото в същата задължение, чието неизпълнение органът е приел за материалноправна предпоставка за възстановяване на финансовата помощ. Доколкото в случая, според съда, липсват фактическите основания за разпореденото възстановяване на суми по АУПДВ, в решението е прието, че не са налице изложени в акта мотиви. Наред с това, съдът констатирал и допуснато в хода на производството по издаване на АУПДВ съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, тъй като извън проверката на издателя му е останало представеното от Е. удостоверение от 2014 г. за удостоверяване на проведено обучение и информационна дейност по агроекология. Така той бил възпрепятстван да разбере аргументите на органа да дисквалифицира посочения документ като такъв от категорията на посочените по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. На следващо място, съдът изложил съображения, че АУПДВ е издаден и в нарушение на приложимия материален закон, доколкото материалноправното изискване за издаването му е наличието на прекратен агроекологичен ангажимент на земеделския стопанин. Взел становище, че актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/7491 от 05.10.2015 г., във връзка с който е издаден спорният АУПДВ, не е влязъл в сила към датата на неговото издаване. Следователно, недоказан е останал фактът на прекратяване на агроекологичния ангажимент на Е.. Мотивирал се е с това, че по делото не са представени доказателства за връчване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Е., доколкото е допуснато нарушение на изискванията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, регламентирани в Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията № 581 от 27.05.2010 г. Предвид това съдът е направил извод, че доколкото връчването на акта за прекратяване на ангажимента е нередовно, уведомителното писмо не е влязло в сила, а АУПДВ се явява издаден при липса на една от материалноправните предпоставки за това - наличие на прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 2014 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. По тези причини съдът приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, тъй като АУПДВ е издаден при липсата на материалноправните предпоставки по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. В заключение отменил АУПДВ и присъдил на Е. сторените по делото разноски в общ размер на 610,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат. Постановено е при обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, а крайният извод на съда за незаконосъобразност на АУПДВ поради издаването му при липсата на материалноправна предпоставка за това - наличие на прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 2014 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с влязъл в сила акт, е обоснован на събраните по делото писмени доказателства и се споделя от настоящия съд, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не се доказва поетият от Е. агроекологичен ангажимент да е прекратен с посоченото в АУПДВ уведомително писмо от 05.10.2015 г. Този акт не е влязъл в сила, доколкото, както правилно приема съставът на АС - К., не е съобщен по установения в закона начин на адресата му. От представеното по делото известие за доставяне на уведомителното писмо от 05.10.2015 г. не се установява надлежно извършено връчване. В случая, по аргумент от чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, известието за доставяне (л. 22 от първоинстанционното дело) не обвързва съда като официален документ с материална доказателствена сила, тъй като видно от съдържанието му то не отговаря на формата, предвидена в т. 52.5. от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД. Липсва основен негов елемент - вписване в известието, като документ за получаването, на номера, датата и наименованието на органа, заверил пълномощното. Липсата на тези задължителни реквизити на известието за доставяне го лишава от доказателствено значение за фактите, до които се отнася удостоверителното изявление. Не може да се приеме и връчване на уведомителното писмо в хипотезата на т. 44, б. "а", изр. второ, предл. второ, във вр. с б. "и" от посочените Общи условия, предвид направеното вписване в известието за доставяне на имената на получателя на ред "Упълн. лице". Според настоящия състав неправилно е приетото в обжалваното решение, че в известието за доставяне следвало да бъдат вписани трите имена на лицето, получило пратката в хипотезата на връчване на пълнолетен чл. на домакинството на получателя (чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията). Това изискването касае вписването в служебните документи (формуляри), а не в известието за доставяне като документ, удостоверяващ получаването. Посоченото обаче не променя направения от първоинстанционния съд краен извод, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е връчено по установения в закона ред на Е., респективно не е влязло в сила. Доколкото фактът на получаване на уведомителното писмо от 05.10.2015 г. се оспорва от Е. още в пъвоинстанционната му жалба и в хода на производството пред АС - К., и липсата на ангажирани от настоящия касационен жалбоподател доказателства за връчването му по друг предвиден от закона ред, правилно е прието в обжалваното решение, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент не е надлежно връчен, респективно не е влязъл в сила. Следователно към момента на издаване на обжалвания АУПДВ - 06.07.2016 г. не е била налице предвидената материалноправна предпоставка за издаването му, което обуславя неговата незаконосъобразност, както правилно е прието в обжалваното решение. По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат следва да остане в сила. По делото е направено искане от ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 0000163157 от 07.02.2018 г., видно от който се установява, че между Е. и адв. Табутова е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., платено в брой за процесуалното представителство по настоящото дело. Ето защо, предвид своевременно заявеното искане и изхода на спора, тази сума следва да се присъди на ответника по касационната жалба. Доколкото се касае за дело с определен материален интерес, на основание приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението, направено от процесуалния представител на касационния жабоподател за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,