Решение № 144 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2009 г.

Решение № 144 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Бойчо Иванов Арнаудов от гр. София срещу заповед № Н-092/10.02.2009 г. на министър председателя на Република България (РБ), с която е прекратено служебното отношение с него поради съкращаване на длъжността на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от Закона за държавния служител (ЗДСл). В жалбата са изложени доводи за немотивираност и незаконосъобразност на атакуваната заповед, с молба да бъде отменена. Ответникът по жалбата -министър председателя на РБ чрез процесуалните си представители Иванов и Велинова оспорват жалбата по съображения подробно развити в писмено становище. Върховният административен съд, пето отделение намира жалбата за подадена в срока по чл. 149 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят заема длъжността "старши експерт" с ранг: III-младши към главния секретар на Министерския съвет. При оптимизиране на числеността и структурата на Министерския съвет и неговата администрация във връзка с промяната в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, приет с Постановление № 15 на Министерския съвет от 2009 г. (в сила от 10.02.2009 г.). По предложение на изпълняващия длъжността главен секретар на Министерския съвет е утвърдено ново длъжностно разписание на администрацията на МС, считано от 10.02.2009 г., в което от съществуващите 4 бр. длъжности "старши експерт" към главния секретар на МС се закриват 2 броя. На базата на това, с атакуваната заповед № Н-092/10.02.2009 г. е прекратено служебното правоотношение между Министерския съвет и жалбоподателя, като основание е посочено - съкращаване на длъжността. Един от доводите в жалбата е - че не е налице реално съкращение на заеманата от Арнаудов длъжност, след като продължава да съществува и в новото длъжностно разписание. В случая е налице намаляване на щата на посочената длъжност като посоченото правно основание е такова, което не изисква специална мотивировка и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността. Не подлежи на съдебна критика, въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение