Решение № 12210 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк. срещу Решение 3064/16.04.2024 г., постановено по адм. д. 1967/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, е отменено Решение 32-604834/25.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационния жалбоподател излага доводи за неправилност на изводите на административния съд за необходимост от нарочна заповед за осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1. Оспорва изводите на съда за липса на мотиви в административния акт, както и че митническите органи неправилно са приложили чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Лидикар ООД, чрез адв. Василева, оспорва касационната жалба по аргументи изложени в писмено становище и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът Д. С. С. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е било Решение 32-604834/25.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент на ЕС 952/2013, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с MRN20BG001007025225R4/10.11.2020 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 10.11.2020 г., взети са под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 - в размер на 694,23 лева и ДДС - в размер на 1527,30 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, с длъжници Д. С. С. и Лидикар ООД. Според фактическите установявания на 10.11.2020 г. в митническо бюро "Свободна безмитна зона Бургас" на Агенция Митници е подадена вносна митническа декларация с MRN 20BG001007025225R4, с посочен вносител в ел. д. 3/15 Д. С. С. декларатор в ел. д. 3/18 и косвен представител в ел. д. 3/19 и 3/21 Лидикар" ООД за поставяне на стока под митнически режим "допускане за свободно обращение", а именно - катастрофирал употребяван автомобил, марка "VOLKSWAGEN", модел: PASSAT, тип: бензин, бр. места:5, първа регистрация: 20140101, цвят: зелен, шаси 1VWAH7A38EC015220. В митническата декларация е декларирано в клетка 5/14 "Държавата на изпращане" - Канада, в клетка 4/1 "Условия на доставка" - CFR- стойност и навло; в клетка 4/16 "метод за определяне на стойността" - договорната стойност на внасяната стока; в клетка 4/14 "Цена на стоката" -1 518,00; в клетка 4/10 "Валута" CAD. В ТД Митница Бургас е постъпила с писмо с рег. 32-17346/13.01.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас информация от ЦМУ предоставена от канадските митнически власти "Canada Border Services Agency" за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. От страна на митническите органи е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана МД с MRN20BG001007025225R4/10.11.2020 г. Установено е, че е налице несъответствие по отношение на декларираната в МД цена на употребявания автомобил и стайността съгласно декларацията за износ. Предвид установяванията митническите органи са изискали доказателства за декларираната цена от страна на Лидикар ООД и Д. С.. В отговор Д. С. е посочил, че не съхранява други документи относно автомобила. Постъпил е отговор и от Лидикар" ООД, според който дружеството не съхранява търговска документация по сделката. На 23.08.2023 г. е изпратено съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с рег. 32- 527808, с което Лидикар ООД и Д. С. са уведомени за резултатите от извършената проверка и за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа на които са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. Със становище от 07.09.2023 г. Лидикар ООД е оспорило годността на сочените от органа доказателства и начина на приложение на алтернативните методи. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното Решение 32-604834/25.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN20BG001007025225R4/10.11.2020 г. митническа стойност и на основание чл. 74, § "3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 8 850,69 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация 10.11.2020 г. (чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 885, 07 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 9 855,76 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1971,15 лева. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2221,53 лева, от които мито в размер на 694,23 лева и ДДС в размер на 1 527,30 лева, ведно със задължение за лихви. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), но в административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че в случая не е издадена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ, която да е връчена на проверяваното лице, което е квалифицирано като съществено и неотстранимо нарушение. Обоснован е и извод за несъответствие на акта на митническия орган с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не се основават на събраните доказателства. На следващо място не са възприети и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС. Прието е, че митническата облагаема стойност незаконосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС въз основа на представена обобщена информация за износ лекия автомобил - а именно декларираната стойност на лекия автомобил при износа. Обжалваното решение на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорът между страните се свежда до това, спазени ли са административно производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт; обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. На първо място следва да се посочи, че възраженията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, в частта с която е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са основателни. От доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. В тази връзка основателно се сочи в касационната жалба, че административният съд не е съобразил разграничението между двете процедури - проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно е приел за относими правилата за провеждането на втория вид процедура - виж чл. 84, ал. 2 от ЗМ. На следващо място, съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В случая настоящият касационен състав преценява като неправилен извода на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС. Предвид изложеното следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че неправилно, първоинстанционния съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и не са доказали, "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Като правилен следва да бъде преценен извода на административният съд, че в настоящия случай митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, а когато и последният не намира приложение, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета "Стойност на стоките за митнически цели" от Митническия кодекс. В случая от страна на органа не е мотивирана неприложимост на чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. По изложените съображения, настоящия състав счита, че не са налице заявените пороци в касационната жалба, поради което решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък, възлизащи общо на 870.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,