Решение № 7898 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ВИП-ВАКАТА ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Св. Св. Кирил и Методий 48, вписано в ТР с ЕИК: 205899044, представлявано от управителя В. Й. П., чрез пълномощник адв. Иванов, против решение 563 от 03.07.2023 г. постановено по адм. дело 36/2023 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед РД-599/19.12.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на жалбата, излага становище за нейната неоснователност и претендира същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Заповед РД-599/19.12.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. За да се произнесе по спора, АС-Хасково е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК за съдържание на акта, който съдържа конкретни фактически и правни основания. Спазени са административнопроизводствени правила, като актът е издаден при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество касационната жалба е бланкетна и се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В случая са налице конкретните фактически основания за издаване на оспорената заповед, които са относими към конкретния казус, с което не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е и извършване на фактически и правен анализ на представените документи по делото, обсъдени са събраните данни след проведена проверка по заявените от молителя обстоятелства и относно тяхната достоверност, каквато е и съдебната практика по този вид спорове на ВАС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че предмет на предявения по съдебен ред положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК е установяване в отношенията между дружеството жалбоподател и Напоителни системи ЕАД на договорно правоотношение във връзка с Договор за наем на водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект язовир Сивата вода. Този установителен иск не касае пряко издаденото на ВИП-ВАКАТА ООД на основание Закона за водите Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 32460202/09.09.2020 г. за ползване на повърхностен воден обект язовир Сивата вода, нито неговия срок на действие, и не се явява преюдициален по отношение на административното разпореждане, извършено с оспорената заповед, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв. определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение