Решение № 7693 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2015 г.
ВАСIV отделение24.06.2016 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 90 от 03.07.2015 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. № 261/2014 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Финтех Родопи" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, подадена против заповед № 03-РД/4398 от 27.11.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 261/2014 г. по описа на Административен съд - Смолян. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на "Финтех Родопи" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе и на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, за присъждане на направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7693 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11064/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Финтех Родопи" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, подадена чрез упълномощен адв. М., против решение № 90 от 03.07.2015 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. № 261/2014 г. С жалбата, в съдебно заседение и с писмени бележки жалбоподателят релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В., който с две писмени становища пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото при наличието на ограничен бюджет административният орган е следвало да обработи и класира постъпилите заявления по реда на чл. 30 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. по отношение на кандидатите, получили изискуемият минимум от 55 точки, като доказателства в тази насока не са представени. Участващият по делото прокурор счита, че от представената в хода на касационното производство заповед № РД-20-368/20.08.2015 г. на министъра на земеделието и храните е видно, че оспореният пред първоинстанционния съд отказ на ДФ "Земеделие" е бил отменен, като в заповедта министърът на земеделието се е позовал на обстоятелството, че към посочената дата по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за кампания 2007 - 2013 г. е налице неусвоен паричен ресурс и е отменил отказа на изпълнителния директор, като е разпоредил преписката да се върне на изпълнителния директор на ДФЗ за решаване по същество в съответствие с нормите на действащото законодателство. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 90 от 03.07.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Финтех Родопи" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Чепеларе, подадена срещу заповед № 03-РД/4398 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, сумата 150 /сто и петдесет/ лева - разноски по делото. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил инвокираните в жалбата на "Финтех Родопи" ООД възражения и оплаквания и ги е приел за неоснователни. След осъществен фактически и правен анализ на събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства, както и позовавайки се на заключението на назначената по делото експертиза - основна и допълнителна, решаващият състав на Административен съд - Смолян е преценил, че процесният отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за кампания 2007 - 2013 г., е издаден от компетентен орган и е законосъобразен. В мотивите на обжалваното съдебно решение е счетено, че атакуваният административен акт е обоснован и съответстващ на приложимите материалноправни норми, тъй като определеният за гореописания период бюджет в размер на 89 966 800 лв. е бил изчерпан, при подадени 721 броя заявления за подпомагане по мярка 311 със заявена субсидия на обща стойност 240745915 лв., от което е изведен извод за недостатъчен бюджет по визираната мярка за удовлетворяване на всички постъпили заявления. По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният съд служебно се произнася по валидността и допустимостта на обжалваното решение, без да е сезиран с такива възражения. Настоящият съдебен състав намира, че процесното съдебно решение е валидно постановено, но към настоящия момент е недопустимо по следните съображения: Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е заповед № 03-РД/4398 от 27.11.2014 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансирането на кандидата "Финтех Родопи" ООД, И. Д. № на проекта 21/311/00980, на стойност 588863,44 лв. Към датата на предявяване на първоинстанционната жалба дружеството - жалбоподател е притежавало личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспори процесната заповед, която безспорно засяга неговите права и интереси. Към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело обаче, за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от оспорване на атакувания индивидуален административен акт, защото същият вече е отменен по административен ред от по-горестоящия административен орган. Безспорно е установено, че със заповед № РД-20-368/20.08.2015 г. министърът на земеделието и храните Д. Т., на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, е отменила отказа на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, за изплащане на финансова помощ по мярка 311, по жалба на "Финтех Родопи" ООД рег. № 94-5950/08.12.2014 г. Цитираната заповед е приета като писмено доказателство в касационното производство и не е оспорена от страните по делото. От съдържанието й е видно, че с горепосочената заповед е преценено, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като преписката е върната на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по същество с указания по прилагането на закона. Издателят на заповед № РД-20-368/20.08.2015 г. е изложил подробни мотиви за основателност на жалбата на "Финтех Родопи" ООД, които изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е задължен да изпълни. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че горепосочената заповед е от съществено значение за изхода на правния спор, поради което следва да бъде съобразена в съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 2 от АПК. Заповед № РД-20-368/20.08.2015 г. е обективен правнорелевантен юридически факт, отразяващ ново обстоятелство и независимо от субективното отношение към нея - незнанието на първоинстанционния съд и на страните в производство за издаването й, същата изцяло променя фактическата и правна обстановка, с оглед на което следва се вземе предвид при преценяване наличието на правен интерес за оспорващото дружество. В случая министърът на земеделието и храните надлежно е упражнил правомощието си, визирано в чл. 97, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК и тъй като оторизацията на суми по претендираното финансово подпомагане по мярка 311 е в изричната компетентност на по-долустоящия административен орган, министърът се е произнесъл с мотивирано решение, с което е отменил изцяло отказа на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, за изплащане на финансова помощ по мярка 311, по жалбата на "Финтех Родопи" ООД рег. № 94-5950/08.12.2014 г. и е върнал преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по същество в изпълнение на мотивите на заповедта на по-горестоящия административен орган. При осъществената служебна проверка в деловодството на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав установи, че против заповед № РД-20-368/20.08.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е постъпвала жалба, което означава, че същата е влязла в сила и е произвела правно действие. Съдът счита, че настоящият случай не попада в забраната, регламентирана в чл. 130, ал. 2 от АПК и чл. 14, ал. 3 от ГПК, защото предвид датата на подаване на жалбата по административен ред, същата предхожда сезирането на съда с оспорване по съдебен ред. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза за оспорващото дружество понастоящем е отпаднал правният интерес от обжалване на заповед № 03-РД/4398 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", защото с първоинстанционната жалба се претендира отмяна на същата заповед и целеният от жалбоподателя резултат вече е постигнат - атакуваният административен акт е отменен като незаконосъобразен по предвиден в АПК ред, поради което съдът няма как да се произнесе за отмяна на отменена вече заповед. При постановяване на съдебно решение съдебният състав не би могъл да постанови нещо различно, понеже естеството на спора не позволява решаването му по същество. Както министърът на земеделието и храните, така и съдът не предоставят безвъзмездна финансова помощ по цитираната мярка по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а се произнасят по законосъобразността на постановения отказ и при неговата отмяна, правомощието им е да изпратят преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, което вече е осъществено със заповед № РД-20-368/20.08.2015 г., издадена от по-горестоящия административен орган и произвела правно действие към настоящия момент. По изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорване на заповед № 03-РД/4398 от 27.11.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", което обстоятелство изисква обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо постановено, оставяне първоинстанционната жалба на "Финтех Родопи" ООД без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратяване на делото на това основание. За пълнота на изложението следва да се отрази, че жалбата, по която е образувано адм. д. № 261/2014 г. по описа на Административен съд - Смолян, е била преждевременно подадена на дата 09.12.2014 г. - преди изтичане на законния срок за произнасяне на по-горестоящия административен орган, който е бил сезиран с жалба по административен ред рег. № 94-5950, предявена на 08.12.2014 г. до министъра на земеделието и храните. Съобразно изискванията на чл. 97, ал. 5 и чл. 149, ал. 3 от АПК, когато административният акт е бил обжалван по административен ред, 14-дневният срок за обжалване започва да тече от съобщението, че по-горестоящият орган се е произнесъл с решение, съответно от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В конкретния случай обаче жалбоподателят е предявил жалбата си до Административен съд - Смолян на следващия ден, след като е сезирал с жалба министъра на земеделието и храните, без спрямо него да изтекъл законният срок за произнасяне на по-горестоящия административен орган. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни в процеса за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение. Това е така, защото жалбата на "Финтех Родопи" ООД се оставя без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК поради липса на правен интерес и производстото се прекратява като недопустимо на това основание, а в тази хипотеза законодателят не е предвидил заплащане на разноски в чл. 143 от АПК. В разпоредбите на визираната норма са регламентирани само два случая за възлагане на разноски при прекратяване на административно дело: в чл. 143, ал. 2 от АПК - при оттегляне на оспорения административен акт и в чл. 143, ал. 4 от АПК - при оттегляне жалбата от оспорващия. Хипотезата на прекратяване на съдебно производство поради отпаднал правен интерес не е уредена в текста на чл. 143 от АПК, поради което не е налице правно основание за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 30