Решение № 16380 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15778/2011 г.

Решение № 16380 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15778/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Драгоман, чрез юрк. Иванова, против решение № 748/18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 850/2010 г. на Административен съд София-област, с което е отменена негова заповед рег. № 2823/30.09.2010 г. на Директора на РД "Гранична полиция" - Драгоман, с която на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 227, чл. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца на инспектор Иво Иванов Ивков. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Иво Иванов Ивков, чрез адв. Соня Иванова, оспорва касационната жалба и моли оспорваното решение да се остави в сила. Претендирани са разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. На основание чл. 238а от ППЗМВР не е необходимо издаването на изрична заповед за образуване на дисциплинарното производство, тъй като издаването на такава заповед се изисква от ЗМВР за определен кръг от нарушения, сред които процесното нарушение не попада. Съдът е приел, че съгласно чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения. За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически и правни основания за издаването й. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя заключенията на административния съд. Приемайки, че Ивков е превишил правомощията си, административният орган е наложил наказание на основание нормите на чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, приложими за нарушение на служебната дисциплина и за неизпълнение на служебните задължения. Съгласно чл. 231 от ЗМВР редът за налагане и изпълнение на дисциплинарното наказание в конкретния случай се урежда в ППЗМВР, като съобразно чл. 227, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага включително и за превишаване на правомощие. В случая е неприложима нормата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, тъй като деянието "превишаване на правомощия" е нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. Следователно правилно е прието, че е налице несъответствие между фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед и същата правилно е отменена като незаконосъобразна. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на съдебноадминистративния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, ВАС, пето отделение