Решение № 10163 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2016 г.

Решение № 10163 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е подала касационна жалба срещу решение № 3610/27.05.2016 г. по адм. дело № 8505/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отменено издаденото от този орган решение № 2-540/4.08.2015 г. в частта, в която е обявена принадлежността на С. И. К. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в качеството на секретен сътрудник. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. О. С. И. Кафеджиев е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с писмо № 01-04-430/04.11.2014 г. Министерството на правосъдието изпратило на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия имената на лица, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон като синдици, между които и С. И. К., утвърден за синдик със заповед № ЛС-04-350 от 2003 г. на министъра на правосъдието. С решение № 2-540/4.08.2015 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, въз основа на проверка на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 14 ЗДРДОПБГДСРСБНА, установила и обявила принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на синдици, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон или в списъка на синдиците при Централната банка. Със същото решение, в съответната част, комисията обявила установената и обявена с решение № 95/28.10.2009 г. принадлежност към органите на Държавна сигурност на С. И. К., осъществявал дейност като секретен сътрудник. Принадлежността е била установена въз основа на данните в регистрационен дневник, картони обр. № 4 - два броя, протокол рег. № С 16/28.03.1990 г. за унищожаване на лично дело IА-1771 (Яб), протокол рег. № С14/28.03.1990 г. за унищожаване на работно дело 1Р-884 (Яб). Решението било прието единодушно на заседание на административния орган, с участието на шестима от членовете на комисията. Административният съд констатирал, че решението е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, предвидени в чл. 8, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, в изпълнение на задължението на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА да извърши проверка на синдиците, включени в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон или в списъка на синдиците при Централната банка. Съдът приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не съдържа правни и фактически основания. Задължение на комисията било не само да издири и проучи документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от закона, но и да ги анализира и оцени. В случая били намерени само документи, съставени от оперативен работник, представляващи регистрационни картони, извлечение от регистрационен дневник и протокол за унищожаване на документи. Липсвали документи, подписани от С. К., не било доказано, че той е дал съгласие за сътрудничество. Макар комисията да не разполагала с правомощие да събира допълнителни доказателства, тя трябвало да оцени и анализира намерените. В решението било посочено, че провереното лице е било секретен сътрудник-агент, но това негово качество не било обосновано с наличните документи. Решението на комисията не съдържало и обсъждане на доказателствената стойност на преценяваните документи, въз основа на които тя е приела за установена принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност. То се състояло само от диспозитивна част. Поради отсъствието на мотиви, въз основа на които е прието, че С. К. е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, административният съд отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Решението на комисията има необходимото съдържание според изискванията на специалния закон (чл. 29, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА). Както е отбелязал и административният съд, принадлежността към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документите, които се съдържат в информационните фондове. За установяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица в качеството им на секретни сътрудници се изисква собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Вярно е, че при проверката, извършена от комисията, не са намерени документи, които са написани саморъчно или подписани от жалбоподателя, както и разписки за получени от него възнаграждения. Съдът обаче не е взел предвид, че законът урежда и хипотезата на чл. 29, ал. 3, в която попада разглеждания случай. Комисията е задължена да обяви принадлежност на лицето и тогава, когато имената и псевдонимите му съществуват в справочните картотеки или в регистрационните дневници на съответните служби. Макар в решението си комисията да не е отбелязала, че липсват други данни по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, нарушението не е съществено, тъй като липсата на други данни се извежда на основата на изброените в решението документи, намерени за лицето. Административният съд не е направил съответен на закона правен извод и по отношение разпоредителната част на административния акт. В рамките на проведеното производство комисията не е установявала принадлежността на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА - тя е обявила вече установената с друг административен акт принадлежност на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност. При този характер на решението на комисията, което се позовава на друго свое, влязло в сила решение, с което принадлежността на С. К. е установена и обявена, съдът не е имал основание да приеме друго и да постанови отмяната на административния акт. Поради допуснатото от съда неточно прилагане на материалния закон решението следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата срещу решението на комисията да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд