Решение № 8688 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2009 г.

Решение № 8688 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО р-н "Панчарево", чрез процесуален представител юрк. Минчева, против решение № 955/21.11.2008 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 957/2008 г., с което е отменена негова заповед № РД-46-230/01.08.2007 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ на ползвателя Петър Иванов Петров е признато правото да придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот пл. № 2038, кад. лист № Г-10-7-В (по ПНИ № 6111.2038), местност "Терасите", землище на с. Герман, район "Панчарево", Столична община и е възложено извършването на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ . В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Сочи се, че при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът - Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света гора - Атон, чрез процесуалния си представител адв. Костадинова, надлежно упълномощена от председателя на Управителния съвет Иван Желев Димитров, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Подробни съображения излага в представено писмено възражение. Заинтересованата страна - Петър Иванов Петров, чрез процесуален представител адв. Коев, счита, че касационната жалба е основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Видно от представеното заключение по приетата съдебна-техническа експертиза, както и от приложения констативен протокол от 05.01.2007 г., съставен преди издаване на оспорената заповед на кмета на СО район "Панчарево", намиращата се в имота сграда не е завършена, поради което не представлява сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Не е налице едно от кумулативните изисквания на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - освен лицето да е ползвател на земеделската земя по силата на ПМС и да е заявил правото си да придобие собственост върху имота до 31.01.1998 г., върху земята да е построена сграда до 01.03.1991 г. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № РД-46-230/01.08.2007 г. на кмета на СО р-н "Панчарево", с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ на ползвателя Петър Иванов Петров е признато правото да придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. от имот пл. № 2038, кад. лист № Г-10-7-В (по ПНИ № 6111.2038), местност "Терасите", землище на с. Герман, район "Панчарево", Столична община и е възложено извършването на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ . Съдът е приел, че в случая не са изпълнени всички изискуеми предпоставки за преобразуване на правото на ползване в право на собственост в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като построената от ползвателя сграда представлява незавършен строеж и попада в постройките, за които е предвидено, че не са сгради по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, от които е безспорно установено, че заинтересованата страна по настоящото дело е легитимирана като ползвател на процесния имот на основание акт на Министерски съвет, упоменат в нормата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г . Същият се легитимира като такъв с удостоверение № 267/26.01.1970 г., което представлява официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове по § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. За да са налице всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче следва да се установи дали реализирания в имота строеж не попада сред изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ постройки, за които изрично е предвидено, че нямат характера на сграда по § 4а от ЗСПЗЗ, както и кога е построена сградата и в частност дали това е станало преди 01.03.1991 г., каквото е законовото изискване. За изясняване на горните обстоятелства първоинстанционният съд е назначил съдебно - техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, съгласно която в процесния имот № 2038 има започнат строеж - масивна сграда, завършен е сутерен, първа плоча и иззидани 1/2h от стените на първи етаж. При тези данни съдът е достигнал до обоснования извод, че постройката попада в приложното поле на § 1в, ал. 3, т. 4 от ДР на ППЗСПЗЗ, а именно: незавършени строежи до покрива включително, поради което не може да се приеме за сграда по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ. Ето защо и законосъобразно е отменил заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която е признато право на ползвателя да придобие собствеността върху имота, тъй като няма основание за това. Пред настоящата инстанция процесуалният представител на заинтересованата страна прави възражения досежно статута на Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света гора - Атон, като счита, че няма доказателства какво юридическо лице е и по кой правен ред следва да доказва право да придобие и притежава земята. Така наведените оплаквания касаят активната легитимация на жалбоподателя пред първата инстанция и е недопустимо да се предявяват едва в касационното производство. Освен това, в изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на процесуалните предпоставки за правото на жалба първоинстанционният съд подробно е обсъдил въпроса за активната процесуална легитимация на Ефорията и е достигнал до обоснования извод, че същата е налице. От доказателствата по делото е видно, че бивш собственик на спорния имот е манастир "Св. Иван Рилски" с. Герман. Съгласно договор от 03.01.1939 г. Софийската Света Митрополия е отстъпила на българския манастир "Св. Георги Зограф", Света гора, Атон, правото на ползване върху манастира "Св. Иван Рилски" с. Герман с цялото му движимо и недвижимо имущество. По делото е представено нотариално заверено пълномощно от Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български, който в качеството си на представляващ Софийската Света Митрополия е упълномощил игумена на българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света Гора, Атон, да представлява манастира "Св. Иван Рилски" с. Герман във връзка с възстановяването на собствеността върху имоти на манастира, като е предвидено пълномощника да има право да преупълномощава и други лица, включително адвокати, като в случая с отделно пълномощно той е преупълномощил Иван Желев Димитров - Председател на Управителния съвет на Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света гора - Атон. Що се касае до статута на Ефорията, същият е нормативно установен, като Ефория "Зограф" е създадена с Указ № 74/05.06.1926 г. на Н. В. цар Борис III, а впоследствие устройството и дейността й са регламентирани в Указ № 133 от 1957 г. и Указ № 489 от 1979 г. В случая жалбоподателят е активно легитимиран, като редовно упълномощен от бившия собственик да обжалва от негово име и вместо него административния акт, който безспорно засяга правата му. В този смисъл са несъстоятелни доводите, че не е установено по какъв ред Ефорията е доказала право да придобие и притежава земята, тъй като, както вече беше посочено, земята е възстановена собственост на манастир "Св. Иван Рилски" с. Герман, а не на Ефорията. Неоснователни са и възраженията, че имота не е индивидуализиран, тъй като за изясняване на това обстоятелство първоинстанционният съд е назначил съдебно-техническа, която е определила точното му местонахождение и граници и чието заключение не е оспорено от заинтересованата страна по настоящото дело. По изложените съображения не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение е същото като правилно и законосъобразно следва да бъда оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,