Решение № 6067 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2019 г.

Решение № 6067 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2019 г., VII о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико–диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Петко Д. Петков" № 23, ет. 3 срещу Решение № 2019 от 18.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 1582/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №BG05 M90 P001-1. 008 – 1666/4 от 10.05.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. ", с което е отказано верифициране на разходи в размер на 61 936, 55 лв. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че от обстоятелствената част на оспореното решение не става ясно коя хипотеза на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е послужила като основание на органа да откаже верификация на разходите, дали посочената т. 1 или т. 3 на цитираната разпоредба. Счита, че посочените в акта фактически основания за неговото издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са неточни и противоречат на процесуалния и материалния закон. Излага доводи, че административният акт, така както е потвърден от съда, е издаден в нарушение на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, изложените фактически обстоятелства и мотиви не съответстват на диспозитива. Намира, че съдържанието на акта е относимо към правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ – отказ за верифициране на разходите, поради тяхната незаконосъобразност, в който случай следва да е налице задължително установена нередност по реда на чл. 70 и сл. от ЗУСЕСИФ. Твърди, че както органа, така и първоинстанционният съд са смесили недопустимо двете производства – това по определяне на финансова корекция и това по верификация, поради което съдът е достигнал до погрешни правни изводи за законосъобразност на административния акт. Излага, че отказът да бъдат верифицирани разходи, поради тяхната недопустимост, каквито са мотивите на органа, следва да се предшества от определянето им като такива с нарочен акт по основание и размер. Недопустимостта може да бъде фактическо основание за отказ за верификация, но не на правното основание, посочено в акта. Според касатора произнасяне по допустимостта на разходите се извършва само и единствено в нарочно и отделно производство по сигнал за нередност и не може да бъде обсъждана при издаване на акт в производство по верификация. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. ", счита същата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е и обосновано, предвид установената от съда фактическа обстановка и направените логически изводи. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Самостоятелна медико–диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД срещу Решение №BG05 M90 P001–1. 008–1666/4 от 10.05.2019 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси"2014-2020 г., с което е отказана верификация на разходи в размер на 61 936, 55 лв. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че между Управляващия орган и "Самостоятелна медико – диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер 378 015, 40 лв. за проект "Подобряване на безопасността на условията на труда в "Самостоятелна медико–диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД". Във връзка с постъпило в ИСУН искане за окончателно плащане в размер на 377 595, 18 лв., ръководителят на УО е издал оспореното решение, с което е определен общ размер на верифицираните средства от 315 658, 63 лв. и общ размер на неверифицираните средства от 61 936, 55 лв. По отношение на предявени за верификация разходи по договор от 18.12.2017 г. с "Апроприейт Консултинг" ЕООД, с предмет "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси" на стойност 29 880, 00 лв. без ДДС, УО на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ е приел, съгласно представените отчетни документи, че е извършена доставка за възмездно ползване на софтуерен продукт, който не е разработен специално и единствено за нуждите на бенефициера. Представеният за нова разработка софтуер има характер на универсално приложим и стандартен и съгласно предмета на договора, бенефициерът е ползвател на софтуерния продукт, същият е купувач единствено на лиценз за работа със софтуера, а пълните права над продукта остават за неговия продавач. По отношение на предявени за верификация разходи по договор от 15.12.2017 г. с "Адвенчър 16" ООД с предмет "Разработване на стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда" на стойност 29 880, 00 лв., УО на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ е приел, че представеният готов продукт не притежава качествата и основните характеристики на стратегия, а именно: формулиране на ясни цели и планиране на конкретни действия, етапи, инструментариум и ресурси за постигането им. Представената стратегия е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва характера на иновативност. Сумите от 542, 41 лв. и 1 634, 14 лв. не са верифицирани, тъй като ръководителят на УО е приел, че са надвишени максимално допустимите размери (съответно от 1% за първия разход и 10% за втория) от общо допустимите разходи по проекта. При така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основния за неговата отмяна. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е постановено при правилно приложение на материалния закон. От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, съдът е приел за правилни изводите на УО, че софтуерната програма, която дружеството е закупило в изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не е нова и уникална, защото принципно е възможно същият софтуер да бъде предоставен за ползване на други лица. Относно отказът за верифициране на разходи по договора за разработване на "Стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда", съдът е приел за правилен извода на органа, че липсва характер на уникалност и същата стратегия е предоставена на "Пълмед" АД, "Анди БГ" ООД и ЕТ" К. Стойнова". Този извод съдът е извел въз основа на представената от жалбоподателя стратегия и сравняването й с представените от Управляващият орган стратегии на посочените дружества. Съдът е изрично е отбелязал, че във всички случаи изпълнител на поръката е един и същ - "Инвиктус" ЕООД. Същите изводи, съдът е направил и по отношение на софтуерния продукт, изпълнен от ДЗЗД "Апроприейт - консултинг", и продаден освен на жалбоподателя, също така и на "Медико – дентален център Медикус Алфа- Пловдив" ЕООД и "Костов- 69" ЕООД. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, поради липсата на образувано производство за установяване нередност, като е приел, че производството по верифициране на разходи и установяване на нередност са две отделни и самостоятелни производства, които не са обусловени едно от друго. Изложил е съображения, че административният орган се е произнесъл по направеното искане за окончателно плащане и в изпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ е отказал плащане на разходи, за които е установено, че не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ, поради което са приети за недопустими. Изложил е съображения, че ръководителят на УО има право на преценка за допустимостта на всеки разход с цел да не се допуска неправомерно изплащане на финансова помощ от средствата на ЕСИФ. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Изводът на съда е правилен. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на член 125, параграф 1 от Регламент № 1303/2013 г. задължава управляващия орган да осъществява управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на добро финансово управление. Принципът на добро финансово управление, с оглед на датата на издаване на оспореното решение – 10.05.2019 г., е дефиниран в член 33 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046). Съгласно параграф 4, буква а), подточка i) на член 125 от Регламент № 1303/2013 по отношение на финансовото управление и контрол на оперативната програма управляващият орган проверява дали съфинансираните продукти и услуги са осигурени и дали операцията съответства на приложимото законодателство, на оперативната програма и на условията за подкрепа на операцията, както и дали е платен размерът на разноските, деклариран от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013). Националният законодател в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично регламентира предпоставките, при наличието на които се предоставя финансовата подкрепа и факта, че може да се използва за финансиране на разходи, но при наличие на предпоставката - тези разходи да са допустими съгласно приложимото за програмния период право на Европейския съюз, разпоредбите на този раздел, актовете по неговото прилагане и други относими норми на българското законодателство. Този раздел е раздел І "Общи условия и допустимост на разходите" от глава пета "Финансово управление и контрол". В чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, националният законодател е регламентирал кумулативните изисквания, които правят един разход допустим по съответния договор за безвъзмездна финансова помощ. Допълнителни изисквания се съдържат и в чл. 57, ал. 2, и в чл. 58, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ. А с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ националният законодател изрично регламентира правомощието на Министерския съвет да приеме национален нормативен административен акт за определяне на правилата за допустимост на разходите за съответния програмен период и правомощието на ръководителите на управляващите органи да приемат акт, чрез който да определят допустимите категории разходи и други относими за допустимостта на разходите елементи. От така съществуващата и относима нормативна уредба е безспорно, че определянето на един разход като допустим, съответно като недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, което значи, че е налице нормативна установеност на съответния допустим разход. Разгледано в контекста на оспореното решение – отказ от верификация, изложеното значи, че всеки неверифициран разход не съответства на точно определено в съответния нормативен акт изискване, за да бъде признат за допустим. По т. 1 от решението "Бюджетно перо III. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер, необходими за осъществяване на Дейност 3". За да откаже верифициране на разходите по т. 1 от решението в размер на 29 880, 00 лв. без ДДС по отношение на сключен на 18.12.2017 г. договор с ЗЗД "Апроприейт консултинг" ЕООД с предмет "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси", ръководителят на УО се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ, като е приел от представената от бенефициера отчетна документация, че софтуерът не е разработен специално и единствено за нуждите на бенефициера и е универсално приложим. Отношенията по договора за извършване на услугата са за изработка на продукт (съобразно поръчката на възложителя), а не на готов такъв. Представеният за нова разработка софтуер има характер на универсално приложим и стандартен и съгласно лицензионното споразумение, бенефициерът е само ползвател на софтуерния продукт, като пълните права над продукта, остават за неговия продавач, който може свободно да го разпространява и възпроизвежда. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, за да се считат за допустими, разходите следва да са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции, а съгласно т. 3 - разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Видно от представеното по делото проектно предложение по процедура "Добри и безопасни условия на труд", бенефициерът се е съгласил с публично оповестените на сайта на оперативната програма условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. по смеха BG05 M90 P001 - 1. 008 "Добри и безопасни условия на труд". Целта на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очакваните резултати е да се подобри работната среда в предприятията, чрез осигуряване на добри и безопасни условия на труд, както и ефективни и гъвкави форми на организация на труд и управлението на човешките ресурси. В проектното си предложение жалбоподателят е посочил като индикатор за резултат "Предприятия въвели нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда", като същото включва дейности от направлението "Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление и развитие на човешките ресурси в предприятията", тъй като разходите за софтуер и стратегия за развитие на човешките ресурси в предприятията, попадат в него. В т. 12. 2 "Допустими дейности" от условията за кандидатстване, административният орган е изброил неизчерпателно някои от конкретните дейности, чрез които се осъществява допустима по условията за кандидатстване дейност, която от своя страна цели изпълнение на индикаторите. Изпълнението на такива дейности означава, че те са съответни на критериите за подбор на операции" по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на т. 2. 4 от сключения ДБФП е посочено, че бенефициерът е длъжен да изпълни финансовия проект, съгласно одобреното проектно предложение и Условията за кандидатстване по схемата, а съгласно чл. 3. 60 от договора, разходите ще бъдат признати за допустими от административния орган, ако отговарят на изискванията на условията за кандидатстване. В качената и публично достъпна на сайта на оперативната програма секция за "Въпроси и отговори", касаеща схема BG05 M90 P001 - 1. 008 "Добри и безопасни условия на труд", на въпрос № 107. 2, административният орган е отговорил, че няма заложени конкретни изисквания относно начина на придобиване на специализирания софтуер за управление на човешките ресурси. Същият може да бъде закупен като готов продукт или да бъде разработен специално за нуждите на предприятието. Следователно, при съобразяване с условията за кандидатстване по процесната схема, административният орган възприема евентуален разход за софтуер за изпълнение на дейност за допустим тогава, когато бенефициера възмездно ще придобие права върху софтуер, разработен специално за него за целите на изпълнение на проекта. В случая от представените по делото доказателства се установява, че противно на уговореното в ДБФП и проектното предложение, както и условията за кандидатстване по процесната схема, бенефициерът претендира от органа възстановяване на разходи за дейност/престация, която не им съответства. Наличието на основанията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ, посочени в решението на УО за отказ за верифициране на разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяване на дейност 3, безспорно се установява от представените отчетни документи, касаещи разработения софтуер. Съгласно сключения с ДЗЗД "Апроприейт Консултинг" договор за доставка на софтуер от 18.12.2017 г. и протокол от 18.06.2018 г., предмет на договора е възлагане на "Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси", съобразно поръчката на възложителя, а не на готов такъв. Съгласно представеното лицензионно споразумение и неговият предмет са записани условията за ползване на софтуерния продукт, като жалбоподателя е само ползвател на същия. В т. "Други" от споразумението е записано, че "при закупуването на софтуера се закупува лиценз за работа с него, като пълните права на продукта остават за неговия продавач, който може свободно да го разпространява и възпроизвежда". Пак според споразумението, касаторът получава общ или масов лиценз и инсталацията на такъв софтуер не изисква въвеждането на сериен номер. Спорният по делото въпрос - дали процесният софтуер е бил специално разработен за нуждите на бенефициера, както е уговорено в сключения ДБФП, е наложил и изготвянето на СТЕ. Вещото лице в дадените разяснения при изслушването му в съдебно заседание на 17.10.2019 г. е доуточнил заключението си, че разработването на софтуера се състои в създаването на т. нар. сорс код, което моделира заложените функционалности на продукта. Сорс кодът е разработен на база изискванията на възложителя. Софтуерните фирми не започват създаването на софтуерен продукт от нула, те имат готов инструментариум, с който боравят, за да могат да изпълнят техническото задание на конкретния възложител. Според вещото лице се допълват съществуващи функционалности, изработват се нови модули и се допълват съществуващи такива, като няма пречка софтуерът да бъде ползван от други потребители, след разрешение от разработчика на софтуера. Горното налага извода, че лицензодателят ДЗЗД "Апроприейт Консултинг" не е разработил специално за нуждите на жалбоподателя софтуер с посочените в публичната покана характеристики, а единствено е предоставил право на ползване на вече съществуващ, доработен софтуер, който се предлага и на други лица, в случая съгласно представените по делото доказателства на "Медикус Алфа - Пловдив" ЕООД и "Костов - 69" ЕООД. Наличието на лицензията доказва, че софтуерът не е създаден/разработен специално за нуждите на бенефициера, същият се предлага за ползване и на други ползватели. Съгласно лицензионното споразумение – т. "Други", пълните права над продукта остават за неговия продавач, който може свободно да го разпространява или възпроизвежда", а съответния лизингополучател получава "общ или масов лиценз". Изводите на административният орган и на съдът за наличието на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ за постановения отказ за верификация по сключения договор за разработване на софтуерен продукт на стойност 29 800 лв. са правилни и кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства. Представеният като нова разработка софтуер има характера на универсално приложим и стандартен и не е разработен специално и единствено за нуждите на бенефициера. Доказателства за това са и представените по делото договори и лицензии на софтуерния продукт, продадени на "Медико дентален център Медикус Алфа - Пловдив" ЕООД и "Костов - 69" ЕООД от същия доставчик. На следващо място цената на извършената услуга за доставка на софтуер е в отклонение на одобрените параметри в сключения административен договор в нарушение на т. 3. 24 от договора, съгласно която бенефициерът следва да спазва "принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност, в съответствие с най - добрите практики в съответната област и с договора. За така представеният продукт "софтуер" не е спазен принципът на добро финансово управление на средствата в ЕС, съгласно чл. 33 от Регламент 2018/1046, тъй като не отговаря на заложеното в проекта като разработка. По т. 2 от решението "Бюджетно перо III. 7. 1 "Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД "неквалифицирани другаде". За да откаже верифициране на разходите по т. 2 от решението в размер на 29 880, 00 лв. без ДДС, по отношение на сключен на 15.12.2017 г. договор с "Адвенчър 16" ООД, УО е приел, че освен сключеният договор са представени образци и примерни варианти на графици за работното време на служителите. Представена е Заповед № 1 от 14.06.2018 г., с която считано от 14.06.2018 г. започва внедряване на Стратегията за въвеждане на нови системи, практики, и инструменти за организацията на труда и развитие на човешките ресурси. УО е приел, че към искането за окончателно плащане не са представени документи, от които да е видно, че са въведени и намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и развитието на човешките ресурси. Според УО представената стратегия е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва характера на иновативност и не е налице пълна документация, от която да е видно изпълнението на дейността по договора и не са налице резултатите от дейността, като не са изпълнени заложените специфични цели на проекта при разработване на тази дейност. Предвид горното, УО и съдът са приели за доказани основанията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ. Изводите са правилни. Дейността по разработване на стратегия за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда е договорена изрично в т. 3 на чл. 2. 2 от ДБФП. Тази дейност е предвидена в проектното предложение на бенефициера и одобрена от УО за финансиране от средствата на ЕС, като отговаряща на условията за кандидатстване по схемата, чиито цели са "въвеждане на иновативни модели за организация на труда в предприятията, насочени към повишаване на производителността и опазване на околната среда", на нови практики за обезпечаване на човешките ресурси - планиране, подбор и наемане, на "мерките за развитие на кадрите по отношение на планиране на обучения, управление на кариерата, планиране и осъществяване на мерки за учене през целия живот". Не е спорно по делото, че освен сключеният договор и образци и примерни варианти на графици за работно време на служителите, бенефициера не е представил каквито и да е доказателства, от които да е видно, че са въведени и намерили приложение иновативни модели, нови практики и инструменти в организацията на труда и развитие на човешките ресурси. Правилни са изводите на УО и на съдът, че представената стратегия е типова, има характер на универсално приложими стандарти, като липсва характера на иновативност. Разработването на стратегията, одобрено за финансиране със средства на ЕСИФ, изисква продуктът да е изготвен за целите на конкретния проект, което в случая не е доказано от бенефициера. От представените от страна на ответника писмени доказателства по делото, безспорно се установява, че същата стратегия е предоставена от изпълнителя на поръчката "Инвиктус" ЕООД и на други бенефициери - "Пълмед" АД, "Анди БГ" ООД и ЕТ "К. Стойнова", като при сравняването на представените стратегии, съдът е достигнал до законосъобразния извод за липса на уникалност и иновативност на разработената стратегия. Горното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, тъй като претендираните разходи са за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите, включена в проектното предложение на бенефициера, съгласно условията за кандидатстване по схемата, което обуславя и липсата на предпоставките по т. 3 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходите да са за реално доставени продукти. Настоящата съдебна инстанция намира за правилен отказът за верифициране на сума в размер на 29 880 лв., поради тяхното несъответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ. Допустимостта на разходите е преценена въз основа на представените от жалбоподателя документи към искането за окончателно плащане, а информацията за другите бенефициенти и изпълнението на техните договори са служебно известни на УО. В предвид горното не е налице изискването на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО да извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и проверки на място. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради това, че неговото съдържание е относима към правното основание на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ - отказ за верифициране на разходите, поради тяхната незаконосъобразност, в който случай задължително следва да е налице установена нередност по реда на чл. 70 и сл. ЗУСЕСИФ. Тези доводи на касатора са поддържани и пред първоинстанционния съд, чиито изводи настоящата съдебна инстанция намира за правилни. Верифицирането на извършените разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед на съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Верифицирането на разходи и установяването на нередност са две отделни самостоятелни производства, които не са обусловени едно от друго. Предвид изложените съображения решение №BG05 M90 P001- 1. 008 - 1666/4 от 10.05.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта с която е отказано верифициране на разходи в размер на 61 936, 55 лв. по направено искане за окончателно плащане от бенефициера "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД е законосъобразно. Като е достигнал до същият извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и своевременно направено искане, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд