Решение № 3806 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2011 г.

ВАСVIII отделение15.03.2012 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1733 от 12.04.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4636 по описа за 2010 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3806 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, против Решение № 1733 от 12.04.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 4636 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Агрополихим" АД гр. Девня е изменен Ревизионен акт № 290900288/19.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП София "Големи данъкоплатци и осигурители" /ГДО/ като е признат частичен данъчен кредит в размер на 15 324,97 лв. за данъчен период м. 04.2006 г. и е обявена нищожността на РА за данъчни периоди от м. 05 до м. 12.2006 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в правилен извод, че извършените продажби на емисии по същество са поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия по замърсяване на околната среда по смисъла на чл. 10, т. 2 ЗДДС (отм.) с място на изпълнение извън територията на страната, но неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) само за закупените активи по процесните фактури, вместо за всички закупени стоки и услуги от дружеството. В решението липсват мотиви относно начина на определяне на размера на признатия частичен данъчен кредит. Самото заключение на вещото лице, което е послужило като основание за определяне на този размер, е изготвено по неправилно формулирана от жалбоподателя задача. Нарушена е разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ППЗДДС, която е спазена от органите по приходите при издаването на РА. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в частта на решението, с която е обявена нищожност на част от РА. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Агрополихим"АД гр. Девня, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Поддържа, че предмет на оспорване е била само частта на РА, с която е отказано право на частичен данъчен кредит за 2006 г. по фактури съгласно Приложение № 29 от РА, в останалата част РА е влязъл в сила. Твърди, че е недопустимо с касационната жалба да се оспорва приетото без оспорване заключение на вещото лице. Решението е правилно и в частта му, с която е обявена нищожност на част от РА. Иска се оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В частта, с която е обявена нищожността на част от РА, първоинстанционното решение е постановено в съгласие с непротиворечивата практика на ВАС по тълкуването на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., поради което следва да остане в сила. Решението е правилно и в останалата му част. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) постановява, че регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки. Фактите от хипотезата на нормата са доказани от ревизираното лице в първоинстанционното производство. С основание съдът е мотивирал извода си за това с неоспорените заключения на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Съгласно техническата експертиза, закупените по процесните фактури ДМА са част от технологичните схеми на предприятието на ревизираното лице и са взаимно обвързани. Те не биха намерили приложение като самостоятелно работещи в схемата на различни производства от това за производство на торове. Химичните процеси и технологиите за производство на минерални торове са взаимно свързани с физико-химичните процеси насочени към намаляване на вредните емисии и няма методика на определяне на съотношението на двата вида процеси. Съдебно - счетоводната експертиза е дала заключение за размера на претендирания частичен данъчен кредит за м. 04.2006 г. Заключението не е било оспорено и с основание е послужило като фактическа опора на мотивите на съдебното решение в тази част. Отделно от това, не се оправдава касационното оплакване, че размерът на частичния данъчен кредит за този данъчен период следва да се определи на базата на стойността на всички закупени стоки и услуги от дружеството. Действително, ревизираното лице е оспорило отказа на частичен данъчен кредит, който по размер се определя по формулата на чл. 68, ал. 1 ППЗДДС (отм.). В нея липсва участие на стойността на всички закупени стоки и услуги, тя съдържа стойността на начисления данък за получена доставка или за внос на стоки или услуги, които са използвани, използват се или ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки, умножена по коефициент, който се определя като съотношение между стойността на извършените облагаеми и освободени доставки. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение