Решение № 7551 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2016 г.

Решение № 7551 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Образувано е по жалба на "Туфи - строй" ООД с ЕИК *********, представлявано от Р. Ф. Ф. срещу Решение № 108/19.05.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително с № 02450003 от 10.12.2007 г., издадено от министър на околната среда и водите на дружеството и отнето с Решение № 252/17.08.2011 г. на същия орган. Твърди се, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несвоевременно и надлежно уведомяване на дружеството за възобновяване на административното производство и лишаване на същото от възможността да вземе непосредствено участие в него. Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон. Изтъкват се доводи за подаване на заявление с № ПВ-49/13.11.2013 г. в срока по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите. Липсвали пречки за продължаване на срока на разрешителното, тъй като то не противоречало с предвижданията на действащия План за управление на речните басейни в Източно беломорски район. От съда се иска оспореното решение с № 108/19.05.2016 г. да бъде отменено, като се присъдят и направените от дружеството в хода на производството разноски. Ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че същата е неоснователна. Изтъква подробни мотиви в писмен отговор, депозиран пред съда на 02.09.2016 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 10.12.2007 г. Министърът на околната среда и водите е издал Разрешително с № 02450003, с което "Туфи-строй" ООД гр. К. е получило право за ползване на повърхностен воден обект - язовир "Студен кладенец" в участъка от принадлежащите на язовира земи в най-южната част на опашката му при вливането на р. Връбница - 227,40 м. до вливането на р. Джерая, с цел на ползването - изземване на наносни отложения до 30 000 кум. м. годишно с багер драглайн. В разрешителното са описани условия, при които е следвало да бъде осъществявана дейността от страна на дружеството. С Решение № 2381/06.03.2015 г. по адм. дело № 12134/2012 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 10211/2015 г. по адм. дело № 4632/2015 г. на петчленен състав на ВАС, е отхвърлена жалбата на "Туфи-строй" против Решение № 252/17.08.2011 г. на Министър на околната среда и водите, с което е отнето описаното по-горе разрешително. Със заявление вх. № ПВ-49/13.11.2013 г. по описа на МОСВ "Туфи-строй" ООД е поискало продължаване срока на действие на Разрешителното с № 02450003/10.12.2007 г. с оглед обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението е било налице висящо съдебно производство, образувано по жалба на дружеството срещу акта, с който разрешителното е отнето, "Туфи - строй" ООД е уведомено, че на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК производството по заявлението се спира до приключване на делото, като в това писмо е изрично описано, че производството ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните при отпадане на основанията за спирането му. Видно от известие за доставяне, това уведомление е връчено на дружеството на 13.12.2013 г. След приключване на съдебните производства по обжалване на Решение № 252/17.08.2011 г. на Министър на околната среда и водите, са предприети действия по продължаване на процедурата по постъпилото пред компетентното министерство заявление за продължаване на срока на разрешителното. С оспореното пред съда Решение с № 108/19.05.2016 г., Министърът на околната среда и водите е отказал продължаване срока на действие на разрешителното, като мотиви е описал, че срокът за подаване на заявление за продължаване на разрешителното е изтекъл на 28.09.2013 г., тъй като разрешителното е влязло в законна сила на 28.12.2007 г. Във връзка с изискванията на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, административният орган е приел за установено, че участъкът, в който действа разрешителното, попада изцяло в две зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ - защитена зона "Р. - източни" с код BG0001032 и защитена зона "Студен кладенец" с код BG0002013. Прието е, че съобразно приложение № А7-1 "Програма от мерки за повърхностните водни тела в басейна на р. А." на раздел 7, том II на ПУРБ - ИБР за частта от водното тяло, попадащо в двете защитени зони, е въведена мярка "Съобразяване на управлението на водите с условията за постигане на благоприятния природозащитен статус на предмета на опазване" и за двете зони, а за защитена зона "Студен кладенец" е въведена и мярка "За природни местообитания 91ЕО, 92АО, 92СО, 92 DО, 3260 И 6510 смекчаващите мерки са редукцията на влиянието на съществуващите ВЕЦ и баластриери и други негативни влияния, недопускане на нови такива, както и всякакви нови негативни промени във водните тела и осъществяването на мерки по поддържане на местообитанието в благоприятен природозащитен статус". Отбелязано е в решението, че в т. 5 от Приложение № А7-19 на том I на ПУРБ - ИБР "Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ" за защитена зона "Р. - източни" е въведена и и изрична забрана за удължаване на срока на издадени разрешителни по реда на ЗВ за ползване на водите и изземване на наносни отложения. Поради описаното искането противоречало и на разпоредбите на чл. 118з, т. 3 от ЗВ. От така приетото за установено, съдът формулира следните правни изводи: Оспореният административен акт е обоснован и законосъобразен. По силата на чл. 78 и сл. от Закона за водите, Министърът на околната среда и водите е компетентен да се произнесе по заявление за продължаване на срока на действие на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, с каквото в случая МОСВ е било сезирано. Съобразно изискванията на АПК, при произнасянето си административния орган е съобразил както приложимостта на въведените от законодателя материалноправни норми, така и нормите регламентиращи процедурата, при която следва да се формулира съответното решение. Не се оспорва от страните, че разрешението чийто срок се иска да бъде продължен с № 02450003/10.12.2007 г. на Министъра на околната среда и водите, е отнето с Решение № 252/17.08.2011 г. и същото е влязло в законна сила. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е надлежно уведомен от административния орган за момента, в който административното производство по подаденото заявление с № ПВ-49/13.11.2013 г. ще бъде продължено, а именно след приключване на съдебните производства по обжалване на решението за отнемането му. В този смисъл твърденията, че е налице ограничаване на правото на участие на жалбоподателя в административното производство е несъстоятелно. При така установените в тази насока факти следва да се приеме, че "Туфи - строй" ООД е било надлежно и своевременно информирано за момента, в който административния орган ще продължи действията си по направеното искане за продължаване на срока на разрешителното. Непроявяването на активност от страна на заинтересованото лице след влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело № 12134/2012 г., не води до извод за ограничаване на правото му на участие и не може да рефлектира върху законосъобразността на оспорения пред настоящата инстанция административен акт. От представените по делото писмени доказателства, се установява, че районът, в който според разрешителното дружеството има право да извършва конкретно определената дейност по изземване на наносните отложения, попада в защитени зони, фиксирани с П. за управление на речните басейни в Източно беломорски район, утвърден със Заповед № РД292/22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. При тези обстоятелства административният орган е формулирал обоснован извод за наличието на забрана по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 118з т. 3 от ЗВ за удовлетворяване на искането на дружеството. Административният акт отговаря на изискванията на АПК свързани с неговата форма и съдържание. Както по-горе беше описано същият е издаден от компетентен административен орган, при спазване на описаната в закона процедура, като същият е мотивиран и съобразен с конкретните фактически и правни обстоятелства по издаването му. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към момента на издаване на акта е било налице влязло в законна сила решение за отнемане на разрешителното, на чийто срок на действие се търси продължаване, т. е. към момента на вземане на решението, дружеството не е разполагало с Разрешително, срока на което да бъде удължен. Произнасянето на административния орган е станало факто поради изричното разпореждане на съда, обективирано с влязло в сила определение № 2086/24.02.2016 г. по адм. д. № 14345/2015 г. по описа на Върховен административен съд. Предвид описаното, настоящият съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на направени по делото от страна на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи. С оглед естеството на производството, неговата относителна сложност и продължителност, възнаграждението следва да бъде определено в минималния предвиден, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размер, а именно 100 лв. Предвид горното, Върховен административен съд, трето отделение