Решение № 15181 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2011 г.

Решение № 15181 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Йорданов Вандев от гр. София срещу решение № 1316 от 21.03.2011 г. по адм. дело № 8371/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Страда от множество заболявания, водещо от които е параноидна шизофрения, довели до 92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ (според последното по време експертно решение № 2066 от 3.11.2009 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, ЕАД, гр. София). С молба - декларация от 5.08.2009 г. е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), в която изрично е посочил, че за периода от м. януари до м. юли 2009 г. е взел общо 343,73 лв. в заем за да закупи необходими лекарствени средства. Със заповед № 91-ЗСП-1621 от 14.08.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" (ДСП Люлин), гр. София, е разпоредил да бъде отпусната на жалбоподателя еднократна социална помощ в размер на 100 лв. Недоволен от този размер поради невъзможността с тези пари да погаси взетите от него заеми, Тодор Йорданов Вандев е оспорил законосъобразността на заповедта в частта за размера на отпуснатата му еднократна помощ. С решение № 741 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 6821/2009 г. Административен съд - София град е отменил заповедта поради липса на изложени в нея мотиви за определения размер от 100 лв. и за фактическия отказ да бъде отпусната еднократна помощ в искания от жалбоподателя размер на 343,73 лв. Със същото решение Административен съд - София град е изпратил делото като преписка на директора на ДСП Люлин за решаване на въпроса по същество. Това решение е оставено в сила с решение № 15681 от 20.12.2010 г. по адм. дело № 6586/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В негово изпълнение директорът на ДСП Люлин е издал нова заповед № 91 ЗСП 1621 от 13.01.2011 г., с която е разпоредил на жалбоподателя да бъде отпусната еднократна социална помощ в размер на 200 лв. С решение № 3455 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 1561/2011 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Тодор Йорданов Вандев срещу тази заповед. Срещу решението е подадена касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 12644/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, което е насрочено за 26.01.2012 г. На 30.09.2010 г. Тодор Йорданов Вандев е направил ново искане за еднократна социална помощ (молба - декларация вх. № 91-ЗСП-793 от 30.09.2010 г.), което е мотивирал така: "еднократна помощ за закупувани лекарства с пари взимани назаем, които не мога да върна поради промяна на групата инвалидност на 92 %." Към молбата са приложени 44 фактури и други финансови документи, удостоверяващи закупуване на лекарствени продукти от Тодор Йорданов Вандев през 2010 г. (от м. януари до м. септември 2010 г.) на обща стойност 398,27 лв. Със заповед № 91-ЗСП-793 от 20.10.2010 г. директорът на ДСП Люлин е отказал да отпусне исканата еднократна помощ с мотиви: "Не е налице инцидентно възникнала потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП". С посоченото по-горе решение № 1316 от 21.03.2011 г. по адм. дело № 8371/2010 г. (срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба на Тодор Йорданов Вандев) Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Тодор Йорданов Вандев срещу отказа да му бъде отпусната еднократна помощ. За да постанови този резултат съдът е приел, че обстоятелството, на което е основано искането за социална помощ - "закупувани лекарства с пари взимани назаем, които не мога да върна поради промяна на групата инвалидност на 92 %" - не сочи на инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала отклонение от обичайните изисквания на индивида. Такава инцидентна необходимост не се обуславя и от увеличаването на процента трайно намалена работоспособност, установено с решението на ТЕЛК. А доколкото жалбоподателят е лице с 92 % трайно намалена работоспособност, необходимостта от допълнително подпомагане е осигурена чрез отпуснати месечни добавки за социална интеграция, част от които са тези по чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) - добавка за лекарствени продукти. Изводите на Административен съд - София град и на директора на ДСП Люлин, че в случая не е налице инцидентно възникнала здравна потребност са необосновани. Върховният административен съд многократно вече е изразявал становище, че всяко внезапно възникнало заболяване, както и всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване, обуславя инцидентно възникнала здравна потребност. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Съществените въпроси в случая са: а) за лечението на какво заболяване са били предназначени лекарствените средства, за чието заплащане касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ; б) това заболяване е ли от описаните в експертно решение № 2066 от 3.11.2009 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, ЕАД, гр. София или е друго, несъществуващо до 2010 г. заболяване на касационния жалбоподател; в) внезапно възникнало ли е това заболяване (респ. внезапно обострено ли е, ако е от описаните в експертното решение на ТЕЛК) и неговото лечение е ли жизненоважна потребност на жалбоподателя; д) в състояние ли е жалбоподателят с оглед на неговите доходи и възможности за доходи да задоволи тази здравна потребност или поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може сам чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяването й. Нито един от тези въпроси не е обсъден от социалния работник, изготвил социалния доклад, респ. не е обсъден от директора на ДСП Люлин и на нито един от тези въпроси не е даден отговор с оспорената от Тодор Йорданов Вандев заповед № 91-ЗСП-793 от 20.10.2010 г. на директора на ДСП Люлин. Съответно и Административен съд - София град не е констатирал този пропуск. Причината за това е, че и директорът на ДСП, и Административен съд - София град необосновано са приели, че в случая липсва инцидентно възникнала здравна потребност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество като оспорената от Тодор Йорданов Вандев заповед № 91-ЗСП-793 от 20.10.2010 г. на директора на ДСП Люлин бъде отменена и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото се изпрати като преписка на този административен орган за решаване по същество на искането за еднократна социална помощ. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,