Решение № 16438 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2019 г.

Решение № 16438 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Зарков от [населено място] срещу Решение № 6801 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6151/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него рег. № 227 р-12039 от 17.05.2018 г., издаден от началника на Трето районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (РУ – СДВР). Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба има оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. Твърди се, че този извод е формиран при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – недопускане на доказателствено искане на жалбоподателя за разпит на свидетел, ако такъв разпит би бил допуснат, това би довело до обосноваване на различен правен резултат. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – началникът на Трето РУ - СДВР, чрез юрисконсулт Панайотова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на П. Зарков срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него рег. № 227 р-12039 от 17.05.2018 г., издаден от началника на Трето РУ - СДВР. След като е обсъдил представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът е заключил, че по делото е установено съществуването на възприетото в оспорения отказ материалноправно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Независимо от това дали става въпрос за производство за издаване на разрешение, инициирано по реда на чл. 76 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), или за такова по реда на чл. 87 от с. з. - подновяване на разрешение, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В тази връзка, неоснователно е оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на отказа, тъй като процесното искане било само за "продължаване срока" на издаденото разрешение, като при издаване на предходното такова, органът вече бил приел наличието на необходимост от притежаване на оръжие от лицето. В конкретния случай, при безспорно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е приел, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Административният орган е извършил правилна преценка, споделена и от първоинстанционния съд, че изложените доводи във връзка с пренасяне на големи суми парични средства от П. Зарков в качеството му на управител и собственик на търговско дружество, са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая недопускането на разпит на свидетел не е довело до постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Евентуалното уважаване на направеното от жалбоподателя доказателствено искане не би променило изхода на делото. Видно от мотивите на административния акт, посочената от П. Зарков необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие е квалифицирана като дейност в качеството му на собственик и управител на фирма, относима към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а не за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. В акта е посочено, че заявителят би могъл да предприеме необходимите действия за придобиване на огнестрелно оръжие за служебни цели от юридически лица, както и че издаването на разрешения за служебни цели е подчинено на различен правен режим, регламентиран в чл. 76, чл. 80, чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Тези изводи и констатации на административния орган не биха могли да бъдат опровергани чрез свидетелски показания, доколкото същите касаят правната квалификация на изложените от самия жалбоподател факти и приложимото към тях право. Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на мотиви за издаването му. При постановяване на оспорения отказ са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдени са твърденията в заявлението и в депозираните от заявителя допълнителни мотиви с рег. № 1367700-973/14.05.2018 г., изложени са фактическите и правни основания за издаване на акта. Неоснователно се явява и оплакването за нарушаване на чл. 83, ал. 1 и 2 ЗОБВВПИ, а именно, че след като е констатирал непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона, административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми писмено заявителя и да му даде указания и срок за отстраняването им. В конкретния случай, както правилно е приел административният съд, изискването за обосноваване на необходимостта от използване на огнестрелно оръжие, е нормативно установено. Липсата на подобна необходимост, установена от административния орган, не представлява непълнота и/или несъответствие на заявлението по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изтъкнатите от заявителя причини за "лична защита" не обосноват нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства за непосредствена опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,