Решение № 5829 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2017 г.

Решение № 5829 от 4.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. А. срещу Решение № 338/8.03.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 2277/2016 г., с което 1) е отхвърлено оспорването й на Заповед № А-1387/16.08.2016 г. на зам. -кмета на община Асеновград, нареждаща премахването като незаконен на строеж "Дървена постройка" в поземлен имот с идентификатор № 16955.44.121, землището на с. Г., община Асеновград и 2) е осъдена да заплати на общината разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът - кметът на община Асеновград, е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

I. Касационната жалба е допустима за частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на заповедта. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. Правилно съдът е ценил доказателствената стойност на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, в битието му на официален свидетелстващ документ (чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 225а, ал. 2 ЗУТ) и доказателствено средство за установяване на вида, параметрите и местоположението на строежа. При осигурена процесуална възможност оспорващата не е проявила активност по ангажирането на доказателства, с които да разколебае достоверността на фактическите установявания на служителите на общината за контрол по строителството.

2. Описаните в акта по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ характеристики на постройката (достатъчни за еднозначната й индивидуализация) я определят като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, принадлежащ към пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Обектът не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и на общо основание за изграждането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване.

3. Неоснователно касаторката се позовава на две разрешения за поставяне от 2008 г. на преместваеми метални фургони с твърдението за идентичността им с разпоредената за премахване постройка. Тъждество между тях не е доказано, а то би могло да бъде отречено и без специални познания поради различията във вида на обектите, тяхната конструкция и материалите, от които са изградени.

4. Изследването на режима за търпимост на строежа, противно на довода в жалбата, предполага познание за момента на извършването му с оглед преценката на релевантните периоди по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. Тежестта да проведе пълно доказване на датата на строежа, спрямо която да се обсъди от административния орган и съда неговата допустимост по критериите на цитираните разпоредби, е върху оспорващата. Отсъствието на твърдения в тази насока изключват възможността за подобна проверка, а тя не може да е хипотетична. Ако пък се приеме, че обектът е реализиран през 2008 г., когато са издадени разрешенията за поставяне, само на това основание той не е търпим, тъй като пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. е изтекъл на 31 март 2001 г.

5. Шестмесечен срок след съставянето на констативен акт, в който според жалбоподателката трябвало да бъде издадена заповед за премахване, ЗУТ не предвижда. Затова при издаването на заповедта почти година след акта упражненото правомощие на административния орган не е било преклудирано.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в отхвърлителната му част - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

II. Касационната жалба в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му - арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането - изпратено по подсъдност на АС - П. на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение