Решение № 9370 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3484/2009 г.

Решение № 9370 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3484/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Добринка Миткова от гр. София е обжалвала решението от 20.11.2008 г. постановено по адм. д. № 01048/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III"б" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД - 14-636/09.11.2006 г. на началника на Дирекция за национален и строителен контрол като неоснователна. Ответникът ДНСК гр. София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведеното касационно основание по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 от АПК, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на събраните по делото доказателства прецени в тяхната съвкупност са направени обосновани изводи за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38, който е незаконен, изпълнен в противоречие с предвижданията на подробния устройствен план и при липса на съгласие дадено по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. След като строежа е извършен в противоречие с разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 169, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ същия правилно е квалифициран като незаконен и след като констатациите на органа не са били опровергани с други доказателства законосъобразно, както административния орган, така също и съда са приели, че подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Правилно е прието, че с оглед на характера на СМР те не попадат в изключенията на чл. 147, ал. 1 и чл. 151 от ЗУТ. Ето защо с оглед на проведения контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 146 АПК решението е постановено в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на отменителното основание посочено в чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 пред л. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд