Решение № 2657 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2020 г.

Решение № 2657 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Огнянов от гр. София, чрез процесуален представител адв. Йоцова, срещу решение № 265/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3268/2019 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от А. Огнянов от гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу фонд "Социална закрила" – МТСП иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, претърпени през периода от 23.03.2017 г. до 06.02.2019 г. Също така Огнянов е осъден да заплати на фонд "Социална закрила" – МТСП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция. Ответникът – Фонд "Социална закрила" – МТСП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Сочи подробни съображения в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора, основателно е оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил анализирал събраните по делото доказателства, не е анализира заключението по съдебно-медицинската експретиза, както и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Според прокурора основателно е и оплакването на касатора за нарушение на материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение Административният съд – София-град е отхвърлил иска на А. Огнянов срещу фонд "Социална закрила" – МТСП, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие незаконосъобразен административен акт и бездействие на ответника през периода от 23.03.2017 г. до 06.02.2019 г. да се произнесе по искането му за отпускане на социална помощ, необходима му за лечение и рехабилитация. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 23.04.2016 г. ищецът е претърпял пътно транспортно произшествие, от което му е причинено открито счупване и изкълчване на лявата глезенна става, счупване на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на дясна очна орбита и на предна част на езика, във връзка с което претърпял оперативно лечение и рехабилитация. На 09.03.2017 г. ищецът е подал заявление по образец до УС на фонд "Социална закрила" (Фонда), в което е обективирано искане да получи социална помощ за лечение и рехабилитация по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закон за социалното подпомагане(ЗСП), които не може да си позволи поради ниския размер на пенсията си и процента на трайно намалена работоспособност. След изпълнение на законовата процедура, на заседание проведено на 23.03.2017 г., УС на Фонда взел решение по т. 6.2.24 от Протокол № 5 от 23.03.2017 г, с което отказал отпускането на търсената помощ, тъй като не са представени всички документи, доказващи необходимостта от помощта, с цел установяване обстоятелства от социален, здравословен и битов характер. Решението е обжалвано и с решение № 1288 от 28.02.2018 г. по адм. д. № 13788/2017 г. по описа на АССГ, влязло в законна сила на 16.11.2018 г., е отменено и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания. Съдът е установил също така, че ответникът е предприел необходимите действия по изпълнение отменително съдебно решение и на 12.12.2018 г. преписката на ищеца е поставена на разглеждане на УС на Фонда, като му било указано, че ще му бъде отпусната социална помощ, като на 06.02.2019 г. чрез пощенски превод сумата била предоставена на лицето и решението на съда е изпълнено. В първоинстанционното производство са събрани многобройни медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищеца, и които са обсъдени в назначената съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза и писмени доказателства, приети по делото, съдът приел, че болките и страданията претърпени от ищеца през 2017 г. се обуславят от забавеното костно срастване, по причина на увреденото му общо състояние, придружаващите заболявания и настъпилото усложнение - [заболяване]. Въз основа на установеното съдът приел, че първата предпоставка за уважаване на иска за неимуществени вреди е налице, а именно отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на другите предпоставки за ангажирането на отговорността на държавата и общините – вреда и причинно–следствена връзка приел, че не са налице. Изложил съображения, че ищецът не е успял да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, както и че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. Направил извод, че твърдените вреди претърпени от ищцата не са непосредствени, тъй като както ищецът, така и ответникът е упражнил процесуалните си правомощия по обжалване на постановени в хода на съдебното производство съдебни актове, приключило с благоприятен за Огнянов окончателен административен акт, с който е уважено искането му и му е отпусната поисканата социална помощ. В заключение, съдът приел, че искът за присъждане на неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е резултат от допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени. Първоинстанционният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза, поискана от ищеца. С молба от 14.10.19 г., ответникът е поискал вещото лице по съдебно-медицинската експертиза да отговори и на въпроси, формулирани от него. С разпореждане от 15.10.19 г., обективирано върху молбата на ответника, съдът е допуснал вещото лице да даде заключение по два от трите въпроса, формулирани от ответника и указал на ответника внасянето на депозит за вещото лице. Заключението на вещото лице е представено по делото на 15.11.19 г. и видно от съдържанието му е, че експертът е отговорил на въпросите на ищеца. Едва в съдебното заседание, в което е разпитано, вещото лице е дало отговори на въпросите, формулирани от ответника и допуснати от съда. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание от 26.11.2019 г., в което е разпитано вещото лице, съдът не е изискал от страните изрично изявление, дали са съгласни да изслушат в същото заседание и отговорите на вещото лице на въпросите на ответника, тъй като по отношение на тази част от заключението не е бил спазен срокът по чл. 199 ГПК и страните не са имали възможност да се запознаят с отговорите на вещото лице предварително, за да могат да формулират въпросите си във връзка с тях при разпита на вещото лице. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на страните по делото. При разпита на вещото лице, съдът е пропуснал да изясни и противоречието в изявленията на експерта, състоящо се в следното: в представеното писмено заключение, вещото лице е отбелязало - "Няма рентгенова снимка през 2017 г. доказваща пълно костно срастване в лявата глезенна става, което да разреши изваждането на двата метални винта от нея. " При разпита му в съдебно заседание вещото лице заявява - "През 2017 г. ищецът е трябвало да бъде опериран наложително, за да се премахнат имплантите". След като твърденията на ищеца са, че търпените от него физически болки и страдания са във връзка с неосъществената смяна на металните импланти поради забавата на ответника да му отпусне поисканата помощ, един от относимите въпроси е бил - наложително ли е било или не през 2017 г. премахването на имплантите, и каква е последицата за здравето на ищеца от непремахването им, на който въпрос няма категоричен отговор от експерта. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не бил ангажирал доказателства за изживени притеснения от изхода на съдебното оспорване. Когато емоционално състояние може да се прецени като естествена и логична последица от установени обстоятелства, то за него не следва да се изисква нарочно доказване. В конкретния случай е установено, че ищецът в резултат на претърпяно ПТП е получил сериозно увреждане на здравето. Установено е, че е поискал социална помощ от държавата в лицето на ответника във връзка със здравословното му състояние. Установено е, че така поисканата помощ му е предоставена след приблизително две години от поискването й в резултат на незаконосъобразен отказ на ответника и то след като ищецът е упражнил правото си на съдебно обжалване на отказа. Обстоятелствата - недоброто здравословно състояние на ищеца, обуславящо нуждата му от социална помощ, немалкият период на чакане за получаването й, несигурността, в която ищецът е бил в периода от обжалването на отказа на административния орган до влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, преценени в тяхната кумулативност, водят до извод, че ищецът е претърпял притеснения и негативни изживявания във връзка с незаконосъобразния отказ, които надхвърлят присъщия минимален праг при аналогични случаи на обжалване на незаконосъобразни актове на администрацията. Изживяният стрес от ищеца за периода от 23.03.2017 г. ( датата на приемане на незаконосъобразния отказ за отпускане на помощта) до 06.02.2019 г. (датата на която поисканата сума му е преведена, след отпускането на помощта), е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния отказ на длъжностните лица на ответника, поради което ищецът има право на обезщетение за преживяното притеснение. След като предявеният иск е за обезщетяване на вреди, както от преживени притеснения, така и от преживени физически болки и страдания във връзка с незаконосъобразния отказ на ответника, то преди да определи размера на обезщетението, съдът следва да прецени доколко твърдените физически болки и страдания са преживени от ищеца, във връзка ли са липсата на смяна/изваждане на имплантите, и доколко причината за това ( неизваждането на имплантите) е единствено и само в резултат на незаконосъобразния отказ на ответника. За тази преценка съдът е небходимо да съобрази заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, след като отново разпита вещото лице, което е дало заключението и изясни възникналото противоречие в отговорите му, както и предостави на страните възможност за въпроси във връзка с отговорите в експертизата, вкл. и тези дадени от вещото лице в съдебното заседание, проведено на 26.11.2019 година. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд