Решение № 211 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1082/2012 г.

Решение № 211 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1082/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на "Е. И. "А. - гр. София срещу решение № 823 от 22.05.2012 г. на Софийски апелативен съд постановено т. д. № 3458/2011 г., с което е потвърдено решение № 550 от 6.06.2011 г. по т. д. № 1279/10 на СГС, VI-6 състав, с което съдът е отхвърлил иска на касатора срещу [фирма] - гр. София за сумата от 176 024,70 лева, предявен на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявения искове. Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна. Постановено е допускане до касационно обжалване по отношение на главния иск на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните правни въпроси от значение за изхода на спора: за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за задължението на решаващия съд да изложи мотиви във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и за съдържанието на понятието " без основание" като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата в т. 8 на анекс № 2 към договора от 16.07.2007 г., в която е уговорено процесното плащане е без основание. Тази уговорка е обективирана като част от анекса, който в останалите си клаузи касае изменението на елементи от съдържанието на основния договор с предмет извършване на дейности от страна на дружеството ответник по проучване на пазара на поземлени имоти, да изготвя предложния за покупка на тези земи от дружеството - възложител "Е. И." А., както да поддържа инфраструктурата в имотите и да извършва всякакви действия по управлението и събирането на арендните вноски от придобитите земеделски земи срещу дължимо възнаграждение, детайлно уговорено по размер в самия договор. Съдът се е позовал на чл. 20 от ЗЗД относно критериите за тълкуване на договорите, за да направи извод, че процесната уговорка е част от анекс № 2 от основния договор и следователно не е без основание и в този смисъл не е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, без обаче да изложи мотиви, от които да се проследи тази тълкувателна дейност. По правните въпрос, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, II т. о. счита за правилни следните отговори: По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са налице Решение № 138/7.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. и Р. № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, Четвърто отд. на ГК, и двете постановени по реда на чл. 290 от ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същите се основават на фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които и в трите хипотези на неоснователно обогатяване - начална липса на основание, отпаднало и неосъществено такова, предвижда като общ правопораждащ положителния факт на плащането/ в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1/, поради което и ищецът по иск на някое от тези правни основания доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи, съответно задържи извършеното плащане. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното в цитираните решения на ВКС становище, доколкото същото е в унисон с общата процесуалноправна разпоредба за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес - разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, която постановява, че всяка страна доказа фактите, на които основава своите искания и възражения и принципа, че не се доказват отрицателни факти - в случая липсата на основание. В настоящия спор е налице формалната уговорка между страните в чл. 8 от анекс № 2 към договора от 16.07.2007 г., в която е уговорено процесното плащане. Същата обаче не създава основание за това плащане, доколкото липсва обвързването му по волята на страните по основния договор с изпълнението на права и задължения по същия и изобщо с основанието и предмета на договора: извършване на дейности от страна на дружеството -ответник по проучване на пазара на поземлени имоти, изготвяне на предложния за покупка на тези земи от дружеството-възложител "Е. И." А., подръжка на инфраструктурата в имотите и всякакви действия по управлението и събирането на арендните вноски от придобитите земеделски земи срещу дължимо възнаграждение детайлно уговорено по размер в самия договор. Останалите клаузи в анекса по своето съдържание се отнасят до промяната на съществени уговорки в основния договор: начина на удостоверяване на изпълнените на задълженията по основния договор поети от обслужващото дружество и този на определяне размера на неговото възнаграждение за конкретно извършените дейности, докато уговорка в т. 8 предвижда единствено абстрактното поемане на задължение за плащане на процесната сума в договорените срокове. Следователно по съдържание, предмет и основание уговорката т. 8 от анекс № 2 не се свързва с основния договор и задължава ищеца да извърши плащане, което не намира своето основание в последния. Ето защо в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 2 предложение последно ЗЗД, според която основанието на един договор се предполага до доказване на противното. Тълкувайки по правилата на чл. 20 ЗЗД отделните уговорки в договора между страните, сключен по чл. 18, ал. 2 ЗАДСИЦ и съответните уговорки в анексите към него се достига до извода за липсата на връзка между основанието на този договор и конкретната клауза в т. 8 от анекс № 2 за плащане на процесната сума, чието основание не се установява. От друга страна абстрактното задължаване, т. е. такова за предоставяне на имуществена облага без типична непосредствена правна цел /основание/ като причина за възникването на същата води до нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, освен при абстрактните сделки, каквато в случая не е налице, и даденото по нея подлежи на връщане като дадено при начална липса на основание - чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. От изложеното следва, че обжалваното решение следва да се отмени като материално и процесуално незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което кондикционният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се уважи в пълен размер на за сумата от 176 024,70 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда: 14.05.2010 г., доколкото самото плащане от ищеца на ответника на сумата на две вноски се установява от представените към исковата молба и приети като доказателства два броя банкови авиза, издадени от О. на 1.09.2009 г., а и безспорността на този факт е установена по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК в определение от 12.04.2011 г. по т. д. 1279/2010 при разглеждането на спора от първоинстанционния съд. По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът [фирма] - гр. София следва да понесе разноските на ищеца "Е. И." А. - гр. София пред трите инстанции в общ размер на 19 112 лева, за което е представен и списък, съгласно чл. 80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение,